Криза, бедност, безработица... Да не би европейската мечта за мир, сигурност и просперитет да се е превърнала в кошмар за милиони хора в ЕС след катастрофата и икономическия колапс? Какви са причините и какъв може да бъде пътят оттук нататък? Каква е вероятността от разделение и връщане към национализма? Единственото сигурно е, че обединена Европа вече не съществува, както я познавахме от 60 години. Само политиците не са намерили смелост да го признаят, нито могат да представят на народите, на 500-те милиона граждани на ЕС нова визия, която ще ни вдъхнови.
Не знам дали мечтата ЕС се е превърнала вече в кошмар, но вярвам, че Европейският съюз вече не съществува, поне не такъв, какъвто го познавахме досега. И един много важен въпрос според мен е не толкова каква ще е формата на новия съюз, а защо тази Европа, която беше епицентър на толкова много от нашите мечти, се разпадна. Отговорът е прост - днес всички колони, използвани за построяването и за да се обоснове съществуването на ЕС, са разрушени.
Първата и главна колона беше обещанието за мир след кръвопролитната Втора световна война. Но вижте: проучване сред немски ученици на възраст 14-16 години показа, че един от трима не знае кой е Хитлер. Това не означава, че има носталгия по фашизма в Германия. Означава просто, че едно поколение смята мира за даденост. Днес убеждението, че ЕС продължава да извлича легитимността си от корените на войната, е една илюзия. Вторият фактор, който улеснява появата на геополитически съюз, беше студената война - отново един феномен, който вече не съществува.
Третата разрушена колона е действително обещанието за просперитет. ЕС продължава да е много богат като цяло - дори и ако това не важи за страни като България и Гърция. Но дори и в богатия Север 60% от европейците смятат, че децата им няма да живеят толкова добре като тях самите. Въпросът е какъв живот можем да очакваме оттук нататък. Надеждата за по-добро бъдеще, която беше силен източник на легитимиране, също изчезна. Последната, но не по-маловажна колона е социалната държава. Няма никакво съмнение, че наличието на силна социална справедливост е неразделна част от идентичността на Европейския съюз. Както стоят нещата обаче, в никакъв случай не е сигурно, че тя може да продължи да бъде жизнеспособна в контекста, който се характеризира не само от глобалната конкуренция, но и от основните демографски промени в Европа. До 2060 година 12% от населението на ЕС ще бъде над 80-годишна възраст. Европа остарява.
Друг източник на легитимиране беше вярата в сближаването, която накара бедните страни, които влязоха в ЕС, да очакват постепенно да получат предимства от участието си в клуба на богатите. Това все още имаше някакво основание преди няколко години. Но днес, ако вярваме на икономическите перспективи за следващите 10 години, страна като Гърция е вероятно да остане толкова бедна в сравнение с Германия, колкото е била в деня, когато се присъедини към Европейската икономическа общност.
Друга последица от кризата е появата на нови разделения на Стария континент. В рамките на ЕС вече няма разделение между Запада и Изтока, но има други по-значими разлики: разединение, липса на солидарност, възход на популистки националистически цели. Като се има предвид настоящата ситуация в ЕС, възраждането на солидарността се изчерпва с пожеланията, защото естествената солидарност в рамките на националните държави не съществува на ниво ЕС. Вместо това видяхме разделящи стереотипи („мързеливците" от Юга). Не е необичайно да се говори за ,,ние" по отношение на Европа, но какво точно означава това? Ако ЕС иска да съществува и в бъдеще, е абсолютно необходимо да се дефинира какво се има предвид под това „ние" в началото на ХХІ век.
Авторът Иван Кръстев е политолог, председател на Центъра за прогресивни политика в София и анализатор в ,,Робърт Бош щифтунг" в Берлин. Основател и член на Европейския съвет за външна политика и Центъра за европейски политически анализи, писател и журналист. Последната му книга е със заглавие „Може ли демокрацията да оцелее, ако не вярваме на нашите лидери?". Настоящият материал бе публикуван най-напред в гръцкия вестник ,,Вима". Заглавията са на BG VOICE.
