Европейската търговия със стоки продължава да расте, но все по-трудно запазва темпото си, а зад общоевропейските числа се откроява проблем, който засяга пряко и България. През 2025 г. вносът на стоки в Европейския съюз се увеличава с 2.4%, а износът – само с 1.9%. В същото време търговският излишък на ЕС се свива от 140 млрд. евро през 2024 г. до 130 млрд. евро през 2025 г.

За България картината е още по-неприятна. Предварителните данни на НСИ показват, че през 2025 г. износът на български стоки към останалите държави от ЕС намалява с 3.8% и достига 53.8839 млрд. лева. В същото време вносът от ЕС се увеличава с 4.5%, до 60.5385 млрд. лева. Така само в търговията със страните от ЕС България приключва годината с отрицателно салдо от около 6.65 млрд. лева.

Това е съществена разлика спрямо общата картина за ЕС. Докато европейската икономика все още успява да поддържа положителен баланс в търговията със стоки, България се движи в обратната посока в търговията си с основния си пазар – европейския.

Европа продава повече, но купува още повече

Числата на Евростат показват, че през 2025 г. ЕС е запазил положителното си търговско салдо, но излишъкът е намалял с 10 млрд. евро. Това не означава срив на европейската търговия – напротив, и износът, и вносът нарастват. Проблемът е в съотношението: вносът расте по-бързо от износа.

Тенденцията е важна, защото търговският баланс е един от показателите за конкурентоспособността на икономиката. Когато една икономика увеличава продажбите си зад граница, но в същото време увеличава още по-бързо покупките си от чужбина, положителният резултат постепенно се стопява.

ЕС все пак остава далеч от кризисната ситуация от 2022 г., когато високите цени на енергията доведоха до огромен дефицит от 434 млрд. евро. През 2025 г. съюзът вече е на плюс от 130 млрд. евро. Но посоката спрямо 2024 г. е показателна – излишъкът намалява.

България е в по-неудобната част на тази картина

При България натискът се вижда най-ясно в търговията със страните от ЕС. Износът се свива с 3.8%, докато вносът се увеличава с 4.5%. Това означава, че българските компании продават по-малко стоки на най-важния си външен пазар, докато българският пазар поема повече стоки от останалата част на ЕС.

Основните търговски партньори на България в ЕС са Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция. Те формират 63.8% от износа на България към държавите от ЕС през 2025 г.

Това е важно, защото показва колко силно българската икономика зависи от състоянието на европейския пазар. Когато търсенето в основните партньорски икономики отслабва или европейските производители стават по-конкурентоспособни спрямо българските, ефектът бързо се пренася върху българския износ.

Има и още един важен детайл: данните за България към ЕС са за вътрешнообщностна търговия, докато при общия показател за ЕС „външна търговия“ се разглежда търговията на целия съюз с държави извън него. Евростат изрично прави това разграничение. За отделните държави членки международната търговия обичайно се представя като търговия с целия свят, включваща както вътрешноевропейските, така и търговските потоци с трети страни.

Енергията остава слабата точка на Европа

Структурата на европейската търговия също показва защо ЕС продължава да има сериозна зависимост от външни доставки.

През 2025 г. дефицитът на ЕС при енергийните продукти достига 298.8 млрд. евро. За сравнение, през 2015 г. той е бил 226.2 млрд. евро. През 2022 г., когато енергийните цени достигат рекордни равнища, дефицитът при енергията стига цели 650.5 млрд. евро.

Този дефицит се компенсира до голяма степен от силните позиции на европейската индустрия. При химическите продукти ЕС отчита излишък от 257.4 млрд. евро през 2025 г. – почти два пъти повече спрямо 2015 г., когато той е бил 128.7 млрд. евро. Машините и превозните средства също са сред основните групи, които поддържат положителния търговски баланс на съюза.

Но има и тревожен сигнал: групата на останалите промишлени стоки, която през 2015 г. е била с излишък от 11.9 млрд. евро, през 2025 г. вече е на дефицит от 37.6 млрд. евро.

Америка остава ключовият купувач, Китай – основният доставчик

Географията на европейската търговия също показва зависимостите, пред които е изправен съюзът.

САЩ са най-големият пазар за европейския износ през 2025 г., като поемат 21% от износа на ЕС към държави извън съюза. Великобритания е на второ място с 13.1%, а Швейцария – с 8.3%.

При вноса картината е различна. Китай е най-големият доставчик на стоки за ЕС с 22.3% от извънсъюзния внос. САЩ са втори с 14.1%.

Именно тук се очертава един от големите стратегически проблеми пред европейската икономика: ЕС разчита в огромна степен на външни пазари за реализацията на своето производство, но същевременно е силно зависим от външни доставчици при редица стоки.

България между два натиска

За България тази европейска картина има особено значение. Страната е дълбоко интегрирана във веригите на доставки на ЕС, което носи сериозни ползи, но едновременно с това прави българския износ чувствителен към колебанията в европейската индустрия.

Когато износът към ЕС намалява с 3.8%, а вносът от същия пазар расте с 4.5%, разликата не е просто статистическа. Тя показва, че през 2025 г. натискът върху българската външнотърговска позиция се е засилил.

В същото време не бива да се прави извод, че европейската търговия е в криза. Данните на Евростат показват по-скоро забавяне на положителната динамика: ЕС продължава да изнася повече, отколкото внася, но излишъкът намалява, а вносът расте по-бързо от износа.

За България обаче комбинацията е по-неблагоприятна: по-малък износ към ЕС, по-голям внос и милиарди левове отрицателно търговско салдо с европейските партньори.

Големият проблем пред българската икономика: не просто дали търговията ще продължи да расте, а дали българското производство ще успее да възстанови позициите си на европейския пазар и да превърне растящото вътрешно търсене в повече продажби на български стоки, вместо в още по-голям внос.