Европейската народна партия (ЕНП) и Алиансът на социалистите и демократите (ПЕС) се запазват като първа и втора политическа сила и в новия Европарламент, макар че губят места. След вота в страните от ЕС, който беше с най-висока избирателна активност през последните 20 години, либералите (АЛДЕ) се очертават като неизбежен балансьор в новия Европейски парламент. А прогнозираното популистко земетресение беше заменено от зелена вълна, след като зелените отбелязаха сериозен ръст на приключилите евроизбори. Двете най-големи политически групи загубиха за първи път мнозинството си в Европейския парламент. Въпреки че ЕНП успя леко да увеличи преднината си и печели със 182 места, това си остава намаление спрямо 217 в предишния Европарламент и сигурност няма да се отрази на новото разположение на силите в бъдещия. Второто място остава за ПЕС, която обаче намалява броя на представителите си от 187 на 147. Така голямата

коалиция между първите две сили става невъзможна

Трета сила е Алиансът на либералите и демократите (АЛДЕ) със 109 представители и очакванията са да бъде неизбежен балансьор. Зелените – Европейски свободен алианс, се представиха изключително добре на вота и ще имат 69 депутати, което е със 17 места повече от тези, които имаха в досегашния Европарлмент. Зелените произведоха изненада на тези избори, като неочаквано станаха трети във Франция и втори в Германия. Те постигнаха добри резултати също в Белгия, Холандия, Финландия и Дания.  Следват Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) с 59 места и две евроскептични партии – Европа на народите и свободите (ЕНС) с 58 и Европа на свободата и пряката демокрация (ЕСПД) с 54. 38 депутати ще има Европейска обединена левица/Северна зелена левица. В новия Европарламент освен това ще има шестима необвързани и 29, които попадат в графата „други“. Това е и причината водещият кандидат на ЕНП за председател на бъдещата Еврокомисия Манфред Вебер да призове още веднага след първите прогнозни резултати за широка коалиция, която да включва социалдемократите, либералите и зелените. Вебер обаче бе категоричен, че в такава коалиция

няма да има място за крайнолеви и крайнодесни

популисти. Европейските либерали от своя страна дадоха да се разбере, че смятат да поискат един от основните постове в ЕС. Една от водещите кандидати на АЛДЕ за бъдещ председател на ЕК е Маргрете Вестагер. Въпреки че крайнодясно земетресение не се случи, популистите постигнаха успех. Двете атниевропйски и популистки групи Европа на нациите и свободите и Европа на свободата и пряката демокрация ще имат повече места в новия парламент. Италианският вицепремиер и вътрешен министър Салвини изведе крайнодясната партия "Лига" до победа на евровота, като отбеляза най-добрия резултат в историята си. На пресконференция Салвини заяви, че е "невероятен успех“, че "Лигата" стана първа партия в Италия, след като бе отписана като "застрашена от изчезване само преди пет години". Във Франция центристката партия на президента Еманюел Макрон загуби, макар и с малко от крайнодесния „Национален сбор“ на Марин льо Пен. Льо Пен определи резултата като "победа за народа" и призова за нови парламентарни избори, тъй като според нея вотът е бил „референдум“ за политиките и дори за личността на Макрон. Победа постигна и новосформираната „Партия Брекзит“ на Найджъл Фараж въъв Великобритания. Тя получава 31,71 на сто от гласовете. Втора е Либералдемократичната партия с 18,55 на сто, а лейбъристите са трети с 14, 05 процента. На острова Зелените изпреварват управляващата Консервативна партия, която е едва пета. Това е

още един удар върху консерваторите на Тереза Мей

която още преди това обяви, че ще подаде оставка. В Германия най-висок резултат има Християндемократическата партия (28,7% ) на Анегрет Крамп-Каренбауер, която смени на поста Ангела Меркел. Там Зелените са на второ място с 20,7 на сто, следвани от социалдемократите с 15,6 процента. Популистката “Алтернатива за Германия” получава 10.8%. Управляващата Австрийска народна партия на канцлера Себастиан Курц печели  34.9%, втора е Социалдемократическа партия с 23.4 на сто, а трета въпреки корупционния скандал е крайнодясната Партия на свободата със 17.2 на сто. В Австрия зелените са четвърти  с 14%. В Испания победата е за премиера социалист Педро Санчес с 32,84 на сто. Испания ще е и с най-много представители в групата на ПЕС в Европарламента – 20. Втора е Народната партия с 20,13%, следвана от каталунската либерална партия “Граждани” с 12,18%. Четвърта е коалицията между “Унидос Подемос”, обединената левица и две каталунски партии, а крайнодясната „Вокс“ получава 6,2 на сто. В Полша управляващата “Право и справедливост” на Ярослав Качински печели с 43,1%. Втора е т. нар. Европейска коалиция, обединяваща пет опозиционни проевропейски партии, между които и Гражданска платформа на председателя на Европейския съвет Доналд Туск. Тя получава 38,4% от гласовете. Категорична победа постигна управляващата партия ФИДЕС на Виктор Орбан в Унгария, която спечели 52,33% от гласовете. Там втора е Демократична коалиция с 16,19 на сто, следвана от младежкото движение „Моментум“ с 9,89%. Крайнодясната партия „Йобик” е с 6,41 на сто от гласовете. Националистите печелят и в Белгия, където Нов фламандски алианс е с най-висок резултат – 13,47 на сто, следван от крайнодясната „Фламандски интерес“ с 11,45%. В Холандия обаче

победиха проевропейските партии

Формацията на вицепрезидента и кандидат на ПЕС за нов председател на ЕК Франс Тимерманс печели 19 на сто гласовете. Зелените получават 10.9 на сто, а новосформираният Форум за демокрацията на популиста и евроскептик Тиери Боде е четвърта също с 10,9%. В Гърция се очертават предсрочни избори, след като в понеделник премиерът Алексис Ципрас обяви, че иска предсрочен вот, след като СИРИЗА загуби от опозиционната дясноцентристка „Нова демокрация“. "Нова демокрация" ще има осем места в новия Европрламент, а СИРИЗА седем.