Протести на заетите в енергийния сектор дни наред блокират държавата. Те вече се готвят и за ефективни стачни действия. Недоволството им беше породено от изпращането в Европейската комисия (ЕК) на териториалните планове на България за справедлив преход на въглищните региони Стара Загора, Кюстендил и Перник.
ЕК ще даде на България 3,5 млрд. лева за тяхната зелена трансформация, но работещите във въглищния сектор се противопоставят и настояват териториалните планове да се изтеглят и променят.
В същото време все по-често ставаме свидетели на засилващите се негативни последствия в резултат от климатичните промени и влошаване състоянието на околната среда. За справяне с тези предизвикателства ЕС си постави за цел да трансформира икономиката си във въглеродно неутрална, тоест с нулеви емисии парникови газове до 2050 г. Тази цел е в основата на Европейския зелен пакт и в съответствие с ангажимента на ЕС за глобални действия в областта на климата в рамките на Парижкото споразумение.
Какво представлява „Зелената сделка“
Европейският зелен договор е един от приоритетите на Европейска комисия, а „Зелената сделка“ определя стъпките за превръщането на Европа в първия климатично неутрален континент до 2050 г. в съответствие с целите на Парижкото споразумение. Зелената сделка на ЕС включва още опазване на биологичното разнообразие, установяване на кръгова икономика и премахване на замърсяването, повишаване на индустриалната конкурентоспособност и осигуряването на справедлив преход за засегнатите региони и работници.
Производството на електроенергия обаче е причина за над 75% от вредните емисии в ЕС. Затова блокът си постави за цел да намали емисиите на парникови газове с 20% до 2020 г. в сравнение с нивата от 1990 г. и дори надхвърли тази цел още през 2019 г., когато емисиите на парникови газове бяха с 24% по-ниски.
Заради това държавите-членки предприеха още по-амбициозната стратегия – за намаляване с 55% на нетните емисии до 2030 г., за осигуряване 32% дял на възобновяемите енергийни източници в крайното потребление на енергия и подобрение с 32.5% на енергийна ефективност. Всичко това паралелно с цел за 60% ръст на икономиката.
Ангажиментите на Българияза закриване на въглищните централи
Българската енергийна система е една от най-зависимите от въглищните централи. Оперативните данни на ЕСО показват, че за миналата седмица малко над 50% от електроенергията, която обезпечава нуждите на потребителите идва от тях, докато 33% се произвежда от АЕЦ „Козлодуй“. Така АЕЦ и кондензационните ТЕЦ генерират над 83% от необходимия ток. Останалата електроенергия идва от топлофикационни ТЕЦ, заводски ТЕЦ, ВЕЦ, малки ВЕЦ и фотоволтаици.
Същевременно обаче страната е длъжна да намали въглеродните емисии от производството на електроенергия, тъй като въглищните централи в голямата си част далеч не са модернизирани и продължават да са основни замърсители. А заради мръсния въздух се разболяват и умират хиляди хора. Така уравнението никак не е лесно.
Ето и какво пише в „Плана за възстановяване и устойчивост 2022 г.“, който се превърна в ябълката на раздора и отново отвори вратата за спомените и страховете от режим на тока и шоковото му поскъпване.
„България трябва да намали с 40% въглеродните емисии от производството на електроенергия спрямо нивата от 2019 г. Целта за намаляване на емисиите трябва да бъде постигната през 2025 г. Тогава ще се създаде и ясен план за постепенно премахване на централите на въглища до 2038 г. и ще има регулаторен таван за техните емисии на въглероден диоксид, приложим от 1 януари 2026 г.“, е записано в документа.
В закон ще се предвидят мерки във връзка със социалноикономическите последствия, което ще се финансира и ще са в съответствие с мерките предвидени под Фонда за справедлив преход .
Намаляването на емисиите на въглероден диоксид ще обхваща централите, работещи на въглища, а именно „ТЕЦ Марица 3“ ЕАД, „ТЕЦ Марица Изток 2“ ЕАД, „ТЕЦ Бобов дол“ ЕАД, AES3C „Марица Изток 1“, ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток 3“, „ТЕЦ БРИКЕЛ“ ЕАД, ТЕЦ „Република“, ТЕЦ „Русе Изток“ и „Топлофикация Сливен“.
При изпълнението на целите за декарбонизация ще се отчетат и цялостното екологично представяне на съответните инсталации по отношение на емисиите на атмосферните замърсители на прах и серен диоксид, както и съответствието с ЕС стандарти за качество на атмосферния въздух във всички зони с индикатори и норми за качеството на въздуха, където са разположени инсталациите. Постигането на тези цели ще трябва да приключи до 30 юни 2026 г. и ще бъде интегрирано към Закона за ограничаване изменение на климата.
Прочети още
Предвижда се създаване на държавно предприятие „Конверсия на въглищни региони“ към Министерството на енергетиката, като на него се предоставят съществуващите терени и съоръжения на въгледобивни или енергийни дружества - държавна собственост, заедно с прилежащата инфраструктура и земята към тях, за осъществяване на дейностите по рекултивация.
Предприятието ще планира ландшафтното и инфраструктурно развитие, подготвя терените и модернизация на инфраструктурата, така че да съответстват на нуждите за нови дейности в контекста на създаване на икономическа зона в комплекса „Марица Изток“.
За осъществяване на дейностите предприятието наема работници и служители, чиито договори се прекратяват във връзка с прекратяване на минната дейност.
Първоначално се говореше за ускорено затваряне на въглищни ТЕЦ до 2030 г.
Предизвикателствата в енергетиката, които се изостриха от войната в Украйна обаче показаха, че тази цел на европейските власти е твърде амбициозна. Това даде възможност целевият срок да се измести до 2038 г. А дали България ще успее да реши уравнението в полза на гражданите, така че да дишаме чист въздух, но и да имаме достатъчно ток – предстои да видим.
Кога ще ги стигнем…
Как държавите от Източна Европа успяха да договорят субсидии за спиране на въглищните им централи? Полша и Чехия са пример за трудни, но успешни преговори с Еврокомисията.
Коментарите дойдоха от различни политически групи, но си приличаха по няколко критерия: Всички държави, получили субсидии от Брюксел, т.е. всички, освен България, са успели вече да изведат ползи за самите тях от Зеления преход. Всички държави, получили субсидии, водят диалог от години с работещите във въглищната енергетика. Проблеми не е имало в държавите, които са заложили на индивидуална подкрепа за всеки засегнат служител от прехода. Европа няма да се откаже от климатичните си амбиции и мощностите ще трябва да бъдат сменени.
Брюксел дава 25.4 млрд. евро на държавите-членки, за да компенсира всички региони и служители от въглищната енергетика. Субсидиите вече са получени от другите страни, но не и от България.
„Полша успя да обясни на всеки засегнат как той ще премине прехода, какво ще получи като компенсации. Какво ще получи като подкрепа, ако се преквалифицира, всичко това беше определено за всеки отделен човек. Затова нямаше проблеми“, посочи Искра Михайлова от групата на „Обнови Европа“.
Вторият успешен пример е Чехия. „Те направиха много сериозен икономически анализ. До кой момент ще бъде икономически рентабилно да купуват тока, произвеждан от въглищните централи“, подчерта Цветелина Пенкова от Прогресивен алианс на социалисти и демократи.
Берлин трябва окончателно да се откаже от въглищата до 2038-а година, а „в идеалния случай“ - до 2030-а.
Въпреки силната си зависимост от електроенергията от въглища – през последните години страната започна поетапно затваряне на част от мините си. В сектора са заети хиляди, особено в Западна Германия, и в началото властта се сблъсква с недоволство, казва икономическият журналист Биргит Ветцел.
Според нея, две от най-важните стъпки са били директният диалог между правителството, местната власт и общност във въглищните региони, и откриването на учебни програми. По този начин на работниците е разяснено, че алтернатива има.
