Броят на хората, които са осъдени на федерално ниво, се е удвоил през последните 20 години. И  основната причина за това не са затворените повече убийци или изнасилвачи, а имигранти, които са пробвали незаконно да влезнат в страната.  „Най-честите нарушения, които водят до депортация, са при хора, които пресичат мексиканската граница, без да минават пункт. Там ги хващат и ги депортират. Това е най-големият процент на депортации", казва имиграционният адвокат Яна Николова, която практикува в Чикаго.

Това показва и докладът на Pew Research Center - повече от половината федерални присъди от 1992 до 2012 година са именно за това. Само за сравнение, присъдите за трафик  на наркотици са едва 22 процента.

До 2005 година граничните служби позволяваха на заловените имигранти да се приберат доброволно в страната си, но сега те влизат в системата на наказателното правораздаване. Повечето от тези хора са латиноси.

Граничните власти все по-често повдигат криминални обвинения срещу тези, които пробват да влязат в страната многократно или ги подлагат на т.нар. екстрадация по бързата процедура, без дори да имат възможността да се явят пред съдия.

Една специфична програма в югозападните щати, известна като Operation Streamlinе, издава имиграционни присъди на конвейер. Един съдия в Тъскан, Аризона, дава на задържаните по 25 секунди да чуят обвиненията срещу тях, да обявят как ще пледират и да получат присъда според скорошно разследване на New York Times.

Този фокус на стриктно прилагане на имиграционните закони променя и демографията на осъдените за федерални престъпления. Латиносите са били 23% пред 1992 г. според Pew. Двайсет години по-късно тяхната група е нараснала на 48% от всички осъдени.

Що се отнася до българите в тази страна, основна заплаха за депортация са т.нар. бизнес бракове. „В българската среда, ако някой е женен по документи и имиграционните служби се усъмнят, че това не е сигурен брак, няма достатъчно доказателства за брака, обикновено му дават депортация и му отказват документите", обяснява адвокат Николова.

Междувременно в кметството на Лас Вегас за пореден път роднини на депортирани имигранти се срещнаха с конгресмени. „Искам децата ми да изпълнят отговорността си като родители, защото това не е мое задължение", каза Челия Тапия, която отглежда съвсем сама петте си внучета. Родителите им доброволно се връщат в Мексико, защото са имигранти без документи.

6-годишният Анджел Рафаел описва живота си без баща само с една дума: „Тъжно." Други деца също потърсиха помощта на конгресмените Стивън Хорсфорд (Невада), Луис Гутиерес (Илинойс) и Рубен Хинойоса (Тексас). Конгресмените обещаха техните истории да стигнат до министъра по национална сигурност с надеждата да се сложи край на рекорда по депортиране. „Хората, които са депортирани заради престъпление, са част от този процес и не мисля, че проблемът е голям. Проблемът е, че повече от половината депортирани са хора без никакви криминални проявления", каза конгресменът Стивън Хорсфорд. Администрацията на Барак Обама стопира депортациите на големи групи хора - като тези с чисто криминално минало и силни връзки с общността и тези, доведени като деца тук. Въпреки това за последните 5 години, откакто той е в Белия дом, обратно в родините си са изпратени рекорден брой хора - близо 2 милиона.

По закон всеки имигрант без документи в тази страна може да бъде депортиран, но юристи свързват зачестелите депортации с предстоящата имиграционна реформа. „Предполагам, че имиграционните служби просто предпочитат да изчистят хората, които няма да могат да вземат документи, и да дадат шанс на хора, които са дошли тук, по някаква причина са си изгубили статуса, но си плащат данъците, направили са тази страна свой дом, да получат този шанс", казва адвокат Яна Николова.

Но кога и дали ще бъде приета имиграционната реформа, не е ясно.