Целият свят е вперил поглед в продължаващия конфликт между Израел и "Хамас" в Ивицата Газа и докато медии и широката общественост разсъждават върху кризата, то един друг изключително важен играч остава извън полезрението.
Египет е незаобиколим фактор не само по отношение на текущата война, а изобщо за израело-палестинския конфликт, чието разрешаване при всички положения ще трябва по един или друг начин да премине през Кайро.
Проблемът е, че ръководството на "Хамас" избра за своята терористична атака от 7 октомври може би най-неподходящия момент за правителството на президента Абдел Фатах ал Сиси, пред когото стоят президентски избори и икономическа криза.
Въпреки че Египет в голяма степен загуби своето влияние за сметка на монархиите в персийския залив, страната все още има ключова роля в израело-палестинския конфликт не само като съседна държава, но и заради историческата си водеща роля в почти всеки важен регионален процес.
Неслучайно именно Кайро действа като основен посредник между палестинските фракции и Израел при всяка една ескалация в Ивицата Газа през последните десетилетия.
Това става особено често след 2005 година, когато израелската армия се изтегля едностранно от Ивицата Газа.
Тогава надеждите в Израел и Египет са, че доминираната от партия "Фатах" Палестинска автономия, която управлява Западния бряг, ще успее да направи същото и в Газа, но провалени избори и последвала война между "Хамас" и "Фатах" убиват всички надежди.
Оттогава насам територията изцяло е доминирана от радикалните организации "Хамас" и "Палестински ислямски джихад" - първата държи всички политически институции, докато втората отхвърля изобщо участието в политическия процес и разчита на своето радикално религиозно и социално влияние.
Египет традиционно има сериозни проблеми с тях.
Не само заради радикалните им идеологии и близките отношения с Иран, но и защото се появяват като разклонения на Мюсюлманското братство.
А, ако има нещо, което е било трън в петата за режимите в Кайро, то това със сигурност е една от най-големите религиозно-политически организации в света, която се ражда именно в Египет.
От крал Фарук, през Гамал Абдел Насър, Ануар Садат и Хосни Мубарак, чак до Сиси - всички светски лидери през последните 100 години са приемали Братството за свой основен враг, а днес то е вкарано в списъка на Египет с терористични организации.
Всъщност президентът Сиси идва на власт, именно след като неговия предшественик Мохамед Морси, тясно свързан с Братството, е свален с преврат две години след Арабската пролет.
По време на краткото си управление Морси често изразява открита подкрепа към "Хамас" и значително отхлабва контрола върху пропусквателния пункт Рафа за приток на катарска хуманитарна помощ и горива.
Властите в Катар традиционно винаги са имали топли контакти с Мюсюлманското братство и съответно с "Хамас". Именно там се намират част от ръководствата в изгнание на двете организации и по тази линия страната също има своето голямо влияние върху случващото се в Газа.
След като идва на власт след свалянето на Морси, Сиси започва много по-строга политика спрямо Газа.
Той затяга контрола върху Рафа и укрепва отношенията с Израел, включително като медиатор за нормализирането на отношенията на еврейската държава с ОАЕ, Бахрейн, Мароко и Судан през 2020 г.
В момента египетският президент е поставен в неудобната позиция да балансира между палестинската кауза и недоверието си към "Хамас".
От една страна той критикува Израел за военната кампания в Ивицата Газа и призовава за хуманитарно примирие, но от друга е засипван с критики, че не отваря границата за палестински бежанци.
В случая той има два основни аргумента за подобно нещо. Първият е свързан със сигурността на собствената му държава и по-специално тази в Синайския полуостров, където египетската армия от години води постоянна борба срещу местния клон на "Ислямска държава".
Пропускането изведнъж на десетки хиляди отчаяни бежанци води със себе си сериозни рискове за тяхната радикализация и попадането им под влияние на различни джихадистки и ислямистки мрежи, каквито в Египет определено не липсват.
А и Сиси вече отговори на част от критиките, тъй като позовли на стотици ранени от израелски бомбардировки палестинци да се лекуват в Египет.
Вторият фактор е с икономическо значение. Поток от палестински бежанци ще създаде
условия за икономически и хуманитарни предизвикателства
пред правителството на Сиси, в момент когато Египет се бори с 38% инфлация, свободно пропадаща валута, 17% младежка безработица и реален риск от фалит още тази година, според рейтинговата агенция Moody's.
По данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците в момента в страната има над 300 000 бежанци от войната в Судан. Приемането на още десетки хиляди ще дестабилизира още повече икономиката на страна, в която над една трета от населението живее под прага на бедността.
На всичкото отгоре в началото на декември предстоят президентски избори.
Сиси спечели последните от 2018 г. с 97% от гласовете, а предишните от 2014 г. (година след преврата срещу Морси) с 96% подкрепа и сериозни обвинения в изборни манипулации и репресии срещу политическа опозиция.
В текущите условия президентът, който управлява Египет с твърда ръка през последното десетилетие, ще има значителни затруднения да постигне отново такива резултати, ако вземем предвид икономическата криза, емоционалното отношение на египтяните към палестинската кауза и контактите му с Израел.
Загуба на изборите за него е твърде малко вероятна, но опасността идва по-скоро от потенциално широко обществено недоволство, подхранено от Мюсюлманското братство.
Сиси вече използва пропусквателния пункт "Рафа" като инструмент - не го отваря за масово приемане на бежанци, но от него зависи колко и каква хуманитарна помощ ще влезе в Газа.
Това се видя в постигнатото 4-дневно хуманитарно примирие, което не би могло да се случи без подкрепата на Египет.
В същото време е ясно, че никой няма да допусне "Хамас" повече да управлява там, а Египет се явява естествен кандидат за поддържането на сигурността в района след края на конфликта в сътрудничество с Израел.
Почти със сигурност това ще стане под някаква форма поне на първо време.
В замяна Сиси няма да се поколебае да извлече максимално от много от САЩ и богатите страни в Персийския залив.
