Тълпи слизат от круизните кораби и пристигат с рейсове в Ефес. Пече, шапките не помагат, но добре, че ги има. Градът е основан от йонийските гърци около 1000 г. пр.Хр. на устието на река, която се влива в морето. По-късно е превзет от Крез, цар на Лидия. През 296 г. пр.Хр. царят на Тракия мести града на сегашното му място и го преименува Арсиноя – на жена му. Тогава днешният Ефес става голям пристанищен град и значението му за търговията на Средиземноморието се засилва. В състава е на Пергамското царство, а след това става част от разрасналата се Римска империя. Ефес е споменат и в Новия завет, припомня „Труд“. Казано е, че в него апостол Павел оставя Тимотей. Според легендата след Възнесението на Христос Света Богородица се заселва в Ефес и заживява там до смъртта си. С годините устието на реката се затлачва с тиня. Морето се отдръпва, а и настава малария. Градът е обявен за прокълнат, защото влезе ли някой в него, се разболява. Това е причина селището да опустее с векове.

 Мраморният „булевард“

Павирана широка улица. Древните плочи са доста излъскани, при това под наклон... Тук не трябва да се търси нестандартна гледна точка за снимане, камъните се клатят. А руините действително са впечатляващи. Всъщност това е нищожна част от древния град. По-голямата част от Ефес спи под маслинови и мандаринови горички. Твърди се, че ако някой си купи пет декара и започне да копае, задължително ще попадне на останки от древна цивилизация. Турската държава не прекалявала с разкопките. А и защо да го прави – и това, което е открито, привлича достатъчно туристи. Първата голяма постройка по пътя на историята е Одеонът. Побирал е около 1400 души и, както и в други римски градове, е изпълнявал две функции – за театрални постановки и за събиранията на управата на града. Предполага се, че е бил покрит, защото не са открити улеи за оттичане на водата.

До Одеона са няколкото колони, останали от зданието на общината – Пританейонът. Тук някъде е и мястото, където са открити трите скулптури на богинята Артемида.

 Фонтанът на Палио и Публичният дом

Водата до красивия фонтан е била докарвана чрез няколко акведукта. А част от статуите, с които е бил украсен, в момента се намират в музея на Ефес. Баните на Схоластика са друга забележителна постройка. Както добре знаем, те са институция в римското общество – място за социални контакти, за обсъждане на обществени въпроси, за забавления, игри, физически упражнения, дори са се използвали за хигиенни нужди. Тоалетните са подобни на тези в Лептис Магна, в Либия - общото помещение и течащата вода за подмиване. В близост е и публичният дом. Библиотеката на Целс и стадионът са най-известните, най-големите и най-добре запазените в Ефес.

Библиотеката в Ефес, сн. Pixabay

Библиотеката на Целс

е построена между 114 и 125 г. от Тиберий Полемеан в чест на баща му Тиберий Целс Полемеан, и двамата римски сенатори и консули. В долната част на библиотеката е гробната камера, където е положен мраморният саркофаг на Целс. Счита се, че тя е пазила над 12 000 свитъка, поставени в специални ниши. Със своята огромна колекция се нарежда на трето място в Античния свят след Александрия и Пергам. Архитектурата й е впечатляваща. На три етажа, с богато украсена фасада. В ниши са поставени статуи на София (мъдрост), Епистеме (знание), Енония (интелигентност) и Арете (добродетел). Към III в. пожар я изпепелява, следва и земетресение. Реставрирана е чак през XX век. Стадионът, предвиден за 25 хиляди зрители, е построен на хълм, традиция при строенето на театрите от онова време.

Стадионът в Ефес, сн. Pixabay

Разделен е на сектори, най-представителният участък е предвиден, разбира се, за императора. Видял е битки, състезания, представления. Хляб и зрелища...