„Децата на София" мина в графата „нелегално състезание", въпреки че е най-голямото и популярно за подрастващи
Георги Филипов, „Капитал"
Единадесет секунди и малко! В най-добрия случай 10.77 секунди. Това е времето, с което разполага Ивет Лалова, за да покаже какво е работила цяла година. А нейният бизнес е да тренира и да постига високи резултати в ограничен брой състезания по лека атлетика на сезон. И ако има ден да направи най-бързото си бягане, ако съперничките й сбъркат с малко или пък просто късметът й се усмихне, тя може да влезе във финал на световно първенство или олимпийски игри. А най-доброто, на което може да разчита и на теория, и на практика при тази конкуренция, е да се бори за европейска титла.
Но след финала, независимо от класирането си, Ивет Лалова започва другата си работа - да се усмихва, да раздава целувки, да кокетничи. Или най-общо казано - да печели симпатии. Това също е част от бизнеса й. И то не само за да привлича вниманието на спонсорите и да продава добрия си имидж. По този начин тя осмисля и финансовата подкрепа, която получава ежегодно от държавата. С всеки спечелен фен тя индиректно привлича децата и родителите им към активни занимания с лека атлетика.
„Да, има бум на деца, които искат да се занимават с лека атлетика", потвърждава и президентът на Българската федерация по лека атлетика (БФЛА) Добромир Карамаринов факта, който е видим и с просто око. Ефектът „Лалова" се разпростира в цялата страна - непрекъснато растящ брой на клубовете, които са насочени към деца, все повече занимаващи се активно, и все повече детски състезания.
Но както обикновено се случва, този ефект може да свари неподготвени повечето потенциално ангажирани - съответната федерация, общините, пък дори и държавните институции. Когато преди години Албена Денкова и Максим Стависки бяха на върха на славата си, фигурното пързаляне беше търсен и популярен сред децата спорт. Но наличието само на две пързалки, конкуриращи се най-вече по ниски температури и мизерни съблекални, до голяма степен отказаха и родители, и деца. Вълната на ентусиазъм отмина, а сега вече дори и парите за необходимия ремонт на Зимния дворец бяха пренасочени.
В много отношения Царицата на спортовете е ваксинирана от определено ниво на провали, но все пак в български условия шансове има. Вълната, както показват разговорите с хората в този спорт, е много по-силна, отколкото някой някога е очаквал. Атлетиката не е зависима от две пързалки и може да се практикува дори и сред остатъците от стадиони и писти из цялата страна. Но интересът рязко може да стихне, ако през зимата в залата тече, температурата е близо до нулата, а съблекалните са две или по-малко пейки. Или пък когато състезанията са неуредени и резултатите са некоректни (все пак това е измерим спорт).
„Не мисля, че сме неподготвени. Дори смятам, че имаме заслуга този бум да се случва. Преди години организирахме курсове по програмата на IAAF за детска атлетика, обучавахме треньорите, винаги сме им съдействали в тази насока", коментира Карамаринов. Според него държавата не отделя средства за този спорт, докато БФЛА по груби изчисления е изразходвала 60 хил. лева за миналата година.
В едно отношение атлетиката наистина изглежда подготвена да поеме желаещите деца. Само в рамките на няколко години редица известни и популярни преди години спортисти се насочиха към треньорската работа, и то предимно с подрастващи. Бившата шампионка в скока на дължина Магдалена Христова създаде една от най-големите и популярни школи „Приорити спорт" с над 100 деца. По размери й съперничи академията на Лалова. Бившата спринтьорка Моника Гачевска работи с един от най-добрите треньори Христо Стоянов под шапката на „Академик". Олимпийската шампионка Тереза Маринова също има своя група с деца на различни възрасти в НСА. Дори и Венелина Венева, която през миналата година записа поредното си участие на световно първенство във високия скок, също вече работи с деца с фокус върху коронната си дисциплина. Наскоро и бившият шампион на 110 м с препятствия Живко Виденов е събрал своя група. „Напливът е голям. Имаме две треньорки, всяка година идват нови и нови деца и дори нямаме възможност да приемаме повече. Мислили сме да назначим още един треньор и да направим още една група, но имаме проблем с базата", каза Ани Лалова, мениджър на „Ивет Лалова спринт академи".
Информацията за огромен интерес се потвърждава и от други места, като определено името работи за успеха. Такъв е случаят с Ива Пранджева в Пловдив. Освен това и там, и в Харманли си имат актуален герой - Габриела Петрова, която стана четвърта на световното първенство през миналата година също в тройния скок. „Интересът е засилен. В Пловдив вече има седем клуба, в залата през зимата се събираме над 100 деца. Ние сме назначили двама треньори в детската школа, но и останалите работят много", коментира Ангел Лафчиев, председател на един от водещите провинциални клубове „Тракия 96".
Според оценките на БФЛА в страната около 4,000 деца се занимават с лека атлетика организирано, а 669 са картотекирани. Това означава, че клубовете им са платили по 10 лв. такса, срещу което децата получават правото на безплатен достъп до състезанията в календара и пистата на стадион „Васил Левски". Ани Лалова оценява, че 35 от децата са картотекирани с идеята да участват в състезания, докато останалите се занимават на аматьорски начала. Това означава, че над 60% от родителите водят децата си с идеята да ги ангажират с физическа активност. „Има родители с амбиции, които искат децата им непременно да станат шампиони, но не са много", казва тя.
Подобна картина потвърждава и Моника Гачевска, в чиито групи най-малките са тригодишни, но разполагат и с шампиони от европейските игри в Бърно през миналата година. "Най-важното е да развиваме качествата на децата, а не непременно да ги превръщаме в състезатели. Не от всеки става атлет, но всеки може да се научи на координация, ловкост или съобразителност", казва тя.
Големият проблем освен липсващите стадиони, пред който се изправят всички, са състезанията и в това отношение субективният фактор се намесва с пълна сила. От една страна, федерацията не препоръчва да се организират състезания с индивидуални резултати до 12-годишна възраст, но клубовете и треньорите ги искат. Затова повечето прояви са инициатива на самите школи, които със собствени сили се опитват да запълнят празнината. Ако допреди години е имало едно или две състезания, сега заедно с младежката верига на Мтел стартовете са 27 в календара на федерацията. Това не включва тези извън календара.
Наскоро обаче БФЛА се оказа по-скоро пречка за организацията на най-големия детски турнир „Децата на София". Организаторът „Приорити спорт" е спечелил 5,800 лева по програмата на спортното министерство „Децата и спортния клуб" и според Магдалена Христова нямат право да превеждат никакви средства към федерациите (това е и логиката на програмата - да се финансират целево проекти, за които държавата не е отпуснала средства на федерациите). За предишните издания плащала по 2,500 лева за съдии и друга логистика. „Сега трябваше сама да си наема съдиите и ми излязоха 2,000 лв.", казва тя, след като е помолила състезанието да бъде извадено от календара на БФЛА.
От този момент нататък федерацията започнала да я третира като „нелегално състезание" и дори информирала с писмо „Национална спортна база" АД, че то няма да се състои на стадион „Васил Левски". Това са случва дни преди над 600 деца от цялата страна, техните родители и треньори да се съберат за изявата, която поради мащабите си се разраства в два дни. „В последния ден трябваше да си купувам и стартовите пистолети", казва Христова.
„Това е единственият случай, в който има подобно разминаване. Но след като състезанието не е в календара, не носим отговорност за резултати, неквалифицирани съдии, празнини в организацията. Не можем да контролираме всеки, който организира надбягвания", коментира Карамаринов. Според друга трактовка там участвали много „некартотекирани състезатели", въпреки че самата логика на ранното картотекиране е спорна. "Правим го, защото в някои общини попада сред критериите за финансиране на клубовете", казва Карамаринов.
Президентът на БФЛА все пак отчита, че федерацията не може да стои настрана от събитията в тази възрастова група, защото именно там започват да се формират талантите за официалните състезания след 14-годишна възраст. Но пък федерацията няма много лостове за решаване с базата, или поне така смята. "Нали ще сме спортна столица на Европа", попита риторично един от представителите на столичните школи. А на други места като Костенец, където има два работещи клуба, ремонтът на стадиона беше предвиден и изпълнен с европейски пари, но с правоъгълна писта.
