Световната кампания за убийства на лидери на Хамас, обявена от високопоставени служители на Израел, вероятно ще бъде контрапродуктивна, непрактична и неефективна, предполагат цели на предишни подобни усилия. Премиерът Бенямин Нетаняху за първи път обяви новата стратегия две седмици след атаките на Хамас на 7 октомври в Южен Израел, при които загинаха 1200 души.
Длъжностни лица в Израел са информирали журналистите, че нова операция, наречена Нили, акроним на библейска фраза на иврит, ще бъде насочена срещу висши лидери на войнстващата ислямистка организация.
Миналия месец Нетаняху каза на пресконференция, че е инструктирал Мосад
да „убие всички лидери на Хамас, където и да се намират“.
В началото на декември изтекъл запис разкри, че Ронен Бар, ръководител на Шин Бет, агенцията за вътрешна сигурност на Израел, казва на израелските депутати, че лидерите на Хамас ще бъдат убити „в Газа, на Западния бряг, в Ливан, в Турция, в Катар, навсякъде... Ще отнеме няколко години, но ние ще бъдем там, за да го направим.”
Бар описа кампанията за убийства като „нашия Мюнхен“, препратка към кампанията, започната от Израел след нападението на палестински екстремисти на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 г., при което бяха убити 11 израелски спортисти. Това усилие доведе до най-малко 10 убийства между декември 1972 г. и 1979 г. и беше изобразено във филма на Стивън Спилбърг „Мюнхен“.
Оттогава Израел е извършил още десетки тайни убийства, като целите са вариращи от палестински лидери до ирански ядрени учени.
В момента израелските служби за сигурност са фокусирани върху унищожаването на лидерите на Хамас в Газа, казаха анализатори. Израелската армия заяви, че се приближава към Яхя Синвар, заподозреният архитект на атаките от 7 октомври, след продължила месеци офанзива, която опустоши части от анклава и уби повече от 20 000 души, повечето цивилни.
Но обявената кампания има много по-широк обхват, потенциално насочена към лидерите на Хамас, базирани в Катар, Турция, Ливан и мрежите за подкрепа на групировката по света. „Разбираме, че трябва... да достигнем до всички в ръководството на Хамас... защото няма да парализираме тази организация, без да елиминираме тези много влиятелни фигури. Те бяха дълбоко замесени в убийствената атака от 7 октомври и трябва да платят цената“, каза проф. Коби Майкъл, старши изследовател в Института за изследване на националната сигурност в Тел Авив.
Но не всички са убедени от ползата на подобни операции. Йоси Мелман, журналист и автор, който отразява израелските служби за сигурност от десетилетия, каза, че тази стратегия „не решава нищо“. „Израелската разузнавателна общност е влюбена в убийствата и сега те са засрамени, унизени и искат да се изкупят“, каза той.
Други предполагат, че многократните публични споменавания на кампанията изразяват желание сред официалните лица да успокоят уплашеното население, което е загубило вяра в способността на прехвалените служби за сигурност и правителство на Израел да ги пазят в безопасност. „Прилича малко на сензация. Забавно е да си спомня какво се случи след Мюнхен, но всъщност не е уместно, освен ако Хамас не успеят да избягат от ивицата Газа и да си проправят път към страни, където можем да ги проследим, а това е малко вероятно да се случи”, заяви Йоси Алфър, служител на Мосад през 70-те години. „Това, което направихме тогава, беше в цяла Европа и го направихме тайно. Елиминирахме някого и ни се размина.“
Нито пък убийството действа непременно като възпиращ фактор, ключова цел на подобни кампании. The Guardian интервюира петима палестинци, обект на операции за убийства в продължение на повече от 50 години. Всички казаха, че опитите за убийството им от израелските разузнавателни служби само са засилили убежденията им и са подпомогнали вербуването им в техните фракции.
