Езерото Урмия в Иран е вторият най-голям подобен воден басейн на планетата. През последните няколко десетилетия обемът му е намалял с 80 процента. Пресъхването на езерото води до солени бури, които застрашават препитанието на десетки хиляди жители, както и на местните фламинго, елени и диви овце. Дори туристите, посещавали езерото за терапевтични бани в топлите солени води, вече не идват. Останали са кейове, които не водят наникъде, разпадащи се скелети на кораби са заседнали в тинята и докъдето поглед стига, се белее пустотата на солниците. Вилнеещите ветрове разнасят солта из обработваемите земи и постепенно превръщат почвите в неплодородни. Солените прашни бури възпаляват очите, кожата и дробовете дори на жителите в Табриз – град на близо сто километра оттук. През последните години водорасли и бактерии оцветяват в кървавочервено примамливите тюркоазени води на Урмия, които са осем пъти по-солени от тези на океана. Какво се е случило с това красиво езеро? Според учените климатичните промени засилват сушата и покачват горещите температури през лятото, които ускоряват изпарението. Това е само едната страна на нещата: инженери и експерти посочват, че езерото страда заради
хилядите незаконни кладенци
и изграждането на множество язовири и напоителни съоръжения, които отклоняват водата за отглеждането на ябълки, жито и слънчоглед. Специалистите призовават иранското правителство да вземе мерки, преди Урмия „да стане жертва на синдрома на Аралско море“ – така експертите наричат прекомерната експлоатация на вода, която обрече на смърт затвореното море в Централна Азия. Изглежда, сега положението се променя благодарение на една екологична програма. "Това е началото на възраждането на езерото. През последните 20 години положението постоянно се влошаваше. Но сега тази тенденция е спряна", казва ръководителят на проекта за съхранение на влажната зона Абофасл Абешт. [su_slider source="media: 50105,50106,50107,50108" limit="40" link="attachment" target="blank" width="1600" height="1600" title="no" pages="no" autoplay="0"] През 2013 година Иран и програмата за развитие на ООН стартираха проект за спасяване на соленото езеро. Проектът се финансира с 1 милион долара от Япония. И сега вече има надежда за спасението на този воден басейн. Абофасл Абешт казва, че ще минат десетилетия, докато езерото достигне някогашното си ниво. Но началото е положено. Екологичният проект за спасяването на езерото залага най-вече на промени в селското стопанство. "Почти 85 процента от водата в езерото се използва в селското стопанство. Ние се опитваме да помогнем на селяните да намалят потреблението на вода чрез евтини и ефикасни методи", посочва Абешт. Проектът насърчава предимно биологичното земеделие и животновъдство, които използват естествени торове. Земята не се оре много дълбоко, за да се увеличи капацитетът й за усвояване на водата. Селският стопанин Афшин Медади потвърждава, че
новите методи му помагат
да намали потреблението на вода и да свали разходите си. Той споделя, че новите инсталации са първоначално скъпи, но в крайна сметка той пести тор и вода. Някои жители на областта се опитват по свой начин да спасят езерото. "Ние сме група от 20 жени. Създадохме два фонда, за да насърчим жените в занаятчийство и пестящо вода селско стопанство и да създадем устойчива работа в селото", казва Кобра Ашхари от селото Харегозлу. Стъпка по стъпка жените успяват да променят и мисленето на мъжете. Участниците в проекта засаждат вече само маслинови дръвчета и шафранови минзухари, които не изискват много вода. Освен това те тъкат килими, изработват кукли и платнени торбички, за да си осигурят алтернативен източник на доходи освен селското стопанство. Преди всичко обаче те искат да привлекат вниманието на хората към екологичните проблеми и да докажат, че "загиващата екосистема" на езерото Урмия може да бъде спасено.
