Една българка в Кънектикът се захвана с предизвикателството да се вгледа в една от най-болните теми на Америка - училищните стрелби, с помощта на театрална постановка. Елизабет Динкова направи световна премиера на пиеса по роман на Стивън Кинг в университетски театър. Тя представи амбициозния си проект „Гняв“ със студенти в Quinnipiac University Theatre в Хамдън, Кънектикът – едва на 30 мили от мястото на трагедията в училище „Санди Хук“ в град Нютаун. Там през 2012 г. при масова стрелба бяха убити 20 ученици. Пиесата, в която има и много музика, е адаптирана по романа на Стивън Кинг от 1977 г. „Гняв“. Това е психологически трилър, написан като дневник на един изключен ученик, Чарли Декър, който се връща в училище и убива учителката си по алгебра. Ако се опитвате да си спомните дали сте виждали тази книга и ако заглавието не ви се струва познато, то е защото Кинг спира романа от продажба в САЩ през 1997 г., а причината е, че училищни убийци цитират части от него в свои манифести, а копия от книгата биват открити в тях. [su_image_carousel source="media: 119189,119188,119187,119184" crop="none" align="center" dots="no" autoplay="0"] И защо една българка решава да направи пиеса по тази забранена книга и защо сега? „Елизабет Динкова, наскоро
дипломирала се като режисьор в Йейл
е израснала в България, където книгата е била на разположение. Тя я е прочела още в средното училище“, пише в своя публикация, посветена на проекта, американското издание American Theatre. И продължава: „В страна, в която на гражданите не е позволено да използват оръжие, тя казва: „Гняв“ изглеждаше толкова фантастична като сюжет, колкото и „Сиянието“. Динкова посяга отново към „Гняв“ няколко дни след стрелбата в Паркланд през 2018 г., при която загинаха 17 ученика. Тя се свързва със Стивън Кинг и писателят й дава разрешение да направи вариант на пиеса и да добави музика, за което тя се обръща към състудента си от Йейл Фредерик Кенеди. „Чувствах, че в тази история има нещо, което може да хвърли светлина върху безумията, които се случват наоколо“, обясни българката. Нейната версия на сюжета се разиграва според оригиналното повествование, в 70-те години на миналия век, и е базирана на основното действие в романа – стрелба в училище и взимане на ученици за заложници. Пиесата се потапя и в серията от признания на учениците за непрекъснатия натиск, с който се сблъскват. А това дава възможност за проучване на социалните провали и проблемите с психичното им здраве, които могат да доведат до такива трагични събития. Разказвачът в пиесата е писател, който преосмисля положителните и отрицателните ефекти, които творчеството му би могло да има върху читателите му, и който спори със стрелеца чрез играта. Изповедите на учениците пък са представени чрез рок песни. „Въздействието на романа се усеща много лично. Това се губи, когато го поставиш на сцена“, обяснява българката. Тук на помощ идват песните. „Мисля, че добавяйки музика към личните и тайни откровения, които учениците споделят в класната стая, се увеличава това усещане за интимност и ни позволява да се пренесем в техния свят по наистина осмислящ начин“. Театралният департамент на Quinnipiac University приема проекта на Динкова предпазливо, а в началото дори изобщо не го приема. Българката е поканена да разработи и режисира пролетния мюзикъл на учебното заведение, но когато тя предлага „Гняв“, среща съпротива.
„Отказах й, отхвърлих го“
признава ръководителят на театралната програма Кевин Дейли. „Не се чувствах готов да се ангажирам с това и да водя важните разговори, които щяха да последват. Освен това не знаех дали студентите ни са подготвени за това“. В крайна сметка Дали бил спечелен за пиесата, когато Динкова поставила въпроса така: „Това е проблем в тази страна“, спомня си думите й той, „и ако артистите и преподавателите не са готови да говорят за това, кой ще бъде“. Дали осъзнал, че желанието й да направи проекта може да послужи и като модел за студентите му. Тя била наета в Quinnipiac University като част от програма, в която наскоро завършили режисьори са поканени да подготвят и пиеса с настоящи студенти. „Не може да ги научите на това, но може да го покажете на студентите си“, казва Дейли. „И ето я Бет Дафинова, която наистина въплъщава това, на което искам да науча моите ученици. Така че наистина поисках да опитаме и да намерим начин това да заработи“. Томас Прузински, професор по психология в Quinnipiac University, и Скарлет Люис, майка на жертва от стрелбата в Санди Хук, заедно насърчават театралната програма да развие и продуцира проекта. Нещо повече, те искат университетът да съчетае „Гняв“ с дисциплините в кампуса и да го представи пред университетската общност. Следват редица обсъждания, които достигат до извода, че съпричастността е противоотрова на яростта и че театърът е най-добрият начин да се учиш на съпричастност и да я споделяш. Проектът на българката се оказва наистина успешен. Той не само среща подкрепата на ръководството на университета, но става повод за поредица от дебати, посветени на масовите стрелби, в курсовете по английски, часовете по театър и семинарите за първи курс през този семестър. За студентите, участващи пряко в шоуто, са били положени грижи, така че да се гарантира здравето им по време на целия процес. В кастинга за пиесата са участвали младежи между 18 и 21 години, голяма част от тях са били в гимназията, когато е станала стрелбата в Паркланд. Някои от участниците в кастинга са израснали в Кънектикът и са били деца, когато
съвсем наблизо се е случила трагедията
в „Санди Хук“. Има и такива, които познавали децата и семействата, които станали жертва на стрелбата. След кастинга българката е избрала онези, които са имали музикални заложби и интерес към влизането в нови роли. И най-важното – емоционална зрялост за работа по темата. Една от целите на българката била да се убеди, че студентите са способни да се грижат за себе си и че могат да спят нощем. С подкрепата на психолога Томас Прузински Динкова разработва ритуал за началото и края на пиесата, в който са включени елементи на будизма. Студентите били инструктирани и да прибират чиновете на своите герои в края на репетициите като начин да се сбогуват с тях за през нощта. Българката е благодарна за възможността да развие проекта със студенти артисти, които са вложили много усилия в работата си. „Театралните програми, и тази програма също, наистина имат потенциал да се превръщат в дом за артисти и проекти, които са наистина смислени за студентите и за университетската общност“, не крие възхищението си Елизабет Динкова.
100 изстрела и 27 жертви в училище „Санди Хук“
Стрелбата в началното училище „Санди Хук“ става на 14 декември 2012 г. сутринта, а след нея равносметката е ужасяваща – 20 загинали ученици и шестима възрастни, сред които масовият убиец Адам Ланза и собствената му майка. Жертвите са 12 момичета и 8 момчета. Убити са и 6 жени. Телата са идентифицирани. 16 от загиналите деца са 6-годишни, а 4 - на 7. От службата за съдебна медицина в щата Кънектикът потвърждават, че всички са починали от огнестрелни рани. И уточняват, че изстрелите са произведени от далекобойна винтовка. По телата на жертвите е имало между 3 и 11 рани. Експертите смятат, че стрелецът вероятно е използвал и друго оръжие. Очевидци твърдят, че той е имал най-малко два пистолета - Glock и Sig Sauer. По-късно винтовката е намерена в автомобил, паркиран близо до училището. Малко по-късно стана ясно, че оръжията са законно притежавани от майка му, която също е работела в училището. Според свидетел, който се е намирал близо до сградата, убиецът е произвел най-малко 100 изстрела. За изясняването на случая полицията разчита на показанията на единствения оцелял свидетел, който се е намирал в една от двете класни стаи, където са убити децата. Не се уточнява дали свидетелят е дете или възрастен. Предполага се, че Ланза е влязъл в училището около 9.30 ч. Човек от персонала е успял да предупреди за опасността по вътрешната връзка. Учителите са затворили вратите на класните стаи. Някои от децата са се скрили в шкафовете. Стрелбата в две от класните стаи и в директорския кабинет е продължила няколко минути. Според свидетели нападателят не е произнесъл нито дума, докато е извършвал убийствата.
Изключен ученик убива 17 души в гимназия в Паркланд
17 души бяха убити, а 16 ранени при стрелбата в гимназия в Паркланд на 14 февруари 2018 г. Малко преди учениците в гимназия „Марджъри Стоунман Дъглас“ да бъдат освободени за деня, прозвучали изстрели. Според някои свидетелства, в училището е била пусната противопожарната аларма. Смята се, че го е направил заподозреният за масовата стрелба, за да принуди хората да излязат и така да увеличи броя на жертвите. Според очевидци това било второто пускане на алармата за деня и затова някои не излезли, защото сметнали, че е фалшива тревога. Повечето жертви са били в сградата на гимназията, макар някои да са открити фатално простреляни извън нея. Сред загиналите има и ученици. След двучасова операция в сградата на училището стрелецът е заловен. Той е 19-годишният Никълъс Круз. Тийнейджърът е бил ученик в същото училище за кратък период от време, преди да бъде изключен заради „проблеми с дисциплината“. Според полицията той е използвал за стрелбата полуавтоматично оръжие AR-15 и голям брой пълнители и патрони.
