сн. Blog.bg

Правец е доказал, че е място, откъдето може да се стартира успешна кариера. Първо бе другарят Тодор Живков, а сега и милиардерът Валентин Златев, син на неговия паж при комунизма Васил Златев - несменяем кмет на градчето десетилетия наред. Правец обаче може да е началото и на един огромен провал. Преди години именно оттам тръгна главоломната кариера на социоложката Румяна Желева. Само за няколко години тя се извиси от нищото до довереник на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. С шеметна бързина премина през депутатските банки на Европейския парламент в Брюксел и Външното министерство в София. Можеше да е все още в голямата игра, ако не бе прекомерната й лакомия за постове, неподкрепена с особени възможности да ги заема.

Когато Борисов я направи набързо външен министър, Желева с усмивка заяви, че много се радва да поеме поста. От последвалите й действия обаче следваше да се разбира, че тя е приемала престоя си във Външно само като кратка спирка, преди да

атакува Европа фронтално

Нейната голяма мечта бе да е далеч от България - там в Брюксел, където е царството на бюрократите и където тя така добре поживя като евродепутат. Който не е минал през Брюксел да види как си прекарват луксозния живот чиновниците на гърба на данъкоплатците от цяла Европа, само той не знае защо всеки, докопал се до службица в белгийската столица, после със зъби и нокти си я брани. Желева не прави изключение. Тя вероятно би била щастлива и да е само евродепутат, но категоричната победа на ГЕРБ на изборите преди повече от три години й даде възможност да мечтае за нещо много повече. Тя се виждаше като еврокомисар. Месеци наред Румяна Желева бе само телом в София. Духът й отдавна витаеше над облачен Брюксел и си представяше деня, когато ще се нареди до шефа на еврокомисията.

За цялото време, в което бе министър, жената успя да вземе само едно-единствено ръководно решение - да си назначи в София за персонален съветник Бенямин Оберман, който й бе и личен помощник в Европарламента в Брюксел. Така и не стана ясно що за съвети й е давал този Оберман, понеже госпожа министърката не разви никаква дейност. Нито посети някоя важна страна, нито се включи в разрешаването на някакъв конфликт, нито дори направи каквото и да било външнополитическо изявление. С нейното присъствие

периодът й в МВнР спокойно можеше да се нарече отсъствие

Все пак от това време останаха две характерни неща. Желева осигури луксозен живот на довереника си Оберман, който получаваше всеки месец сигурна заплата от 3,000 евро за бездействието си. Държавата му осигуряваше шикозна стая в петзвезден хотел, където да си живее охолно. Освен това му покриваше всеки месец по два билета отиване и връщане до Германия. Този луксозен живот на г-н Оберман контрастираше на мизерното заплащане в цяла България, а и в самото министерство. Редовите служители там и до днес получават около 600 лева заплата. Нито г-жа Желева, нито наследникът й Николай Младенов направиха нещо, за да се опитат да подобрят живота им. Тяхната грижа е Брюксел. Впрочем именно с Младенов е свързано и второто характерно нещо, завещано от Желева: традицията българските външни министри да ги няма никакви никъде. Единственото движение, с което хората у нас (защото по света мнозина може да си мислят, че България няма свой първи дипломат) ще запомнят Младенов, е с безумните кандидатури за посланици по света, една от които - във Ватикана, след публикацията в BG VOICE бе широко коментирана в самата България. Не че от това Младенов се стресна особено.

Но да се върнем на Желева. След като реши, че няма да работи по специалността си 4експерт по трудовите пазари", а ще става дипломат от кариерата, Желева демонстрира завидни географски познания. През 2010 г. тя даде да се разбере, че

за нея това Сомалия, Афганистан, Иран, Ирак са като една държава

поради което не е нужно да знае на кой континент се намират.

Въпреки това Борисов я номинира за еврокомисар. Подир което цяла Европа видя, че Желева хем трудно запазва самообладание, хем по стар български политически табиет има проблеми и със закона. На които в България, пак по традиция, прокуратурата не обича да обръща внимание, докато политикът е във вихъра си, но навън създават проблем. Оказа се, че била управител на фирма по времето, когато вече е избрана за евродепутат. Така или иначе представянето на Желева в Европарламента бе катастрофално. Тя отказа да отговаря на въпроси, свързани с обвиненията срещу нея. Логично бе след всичко това да подаде оставка и като министър на външните работи. Но да не мислите, че се е отказала? Глупости! Жената веднага си намери местенце в любимия бюрократичен Брюксел, този път заместник-председател на Европейската народна партия (ЕНП), в която членува и ГЕРБ. Там тя можеше да си остане до пенсия, както правят десетки политици, намерили

удобно и високоплатено живуркане в Белгия

но пустият й мерак за кариера отново й изигра лоша шега. По нейно желание ГЕРБ я номинира за втори мандат на поста с твърдението, че тя е харесвана в ЕНП. При гласуването госпожата отпадна и от редиците на партията.

Румяна Желева всъщност е от Нова Загора. Но няма грешка в твърдението, че влезе в голямата политика именно от Правец. Знае се, че голяма част от сегашното правителство на България е творение на приятелския кръг „Хелиос", основни лица в който са вече споменатите баща и син Златеви. Желева също бе близка по свой си начин с този приятелски кръг. През далечните 1997-1998 тя бе зам.-председател на Съвета на директорите на „Езтур" АД, което и тогава, и сега стопанисва някогашната резиденция на Тодор Живков в родния му град. Бъдещият външен министър се появи във фирмата от квотата на отдавна преименувания приватизационен фонд „Труд и капитал". Но точно в „Езтур" тя се сближи с Васил Златев. Към края на 90-те един от най-големите акционери в „Езтур" вече е фирмата на Златев „Тера тур сървиз". Но на тази най-важна част от своето минало, може би помогнала й да влезе с бясна скорост в политиката, Желева отделя най-малко място в официалната си биография, която не се умори да разнася насам-натам из Брюксел - едва едно редченце. Ако не друго, то вечната кандидатка за нещо си поне даде името си на нова системна единица - мярка за провал: Една Румяна.