„Страхотен ден“ - не знам защо, но точно тази песен звучеше в ушите ми сутринта преди задочната среща с Дони... Една светла и оптимистична песен, посветена на борбата с наркозависимостите. Дали защото след кошмарната 2020-та всички сме „дрогирани“ от мечтата утре да е един страхотен ден за всички? „За мен всеки ден е страхотен, изпълнен с много неща, и то все такива, които обичам да правя“, каза Дони. Няма как да не се вълнувам, когато говоря с Дони. Спомням си как въртяхме като побъркани албума му с Момчил „Вторият!“ - поезия в музиката! „Малкият принц“, „Утринна сянка“, „Дива роза“... А после култовото им парче с Нети - „Този филм"... Интервюто с него протече в инфарктен и за двама ни период - докато аз монтирах новия си филм, той записваше новия си албум в студио... Днес любимият музикант е все така успешен, дори и в тези тежки за музиката и театъра времена. Какво би трябвало да пише на визитната му картичка днес? О, това е трудна задача за Дони: композитор на театрална и попмузика, певец, музикант, музикален продуцент, актьор... А напоследък му доставя удоволствие и да е
търсач на автори и сюжети за книги
„През 2020 г. не съм си губил времето нито за секунда. Няма как човек, когато е продуктивен, да бъде нещастен или дните му да не са интересни“, споделя артистът. През 2020-та е написал музиката за 5 пиеси, защото и в това време на запълнени до 30% зали някои театри продължават да готвят нови постановки. Сега Дони е погълнат от проекта за новия си самостоятелен албум. Всички композиции в него са на музиканта, текстовете също и вече са готови. Дони ще пее само със симфоничен оркестър. „Този албум е много различен от това, което съм правил досега, защото една попформа изисква да ползваш определен инструментариум. Тук реших да ползвам изцяло симфонична разработка, без ударни инструменти, китари. За аранжимента ползвах един огромен специалист като Георги Андреев“, каза Дони пред „Труд“. Музиката е с етноелементи, за които са включени и инструменти като арменски дудук, кавал, гайда, гъдулка. Вече са готови всички композиции, а в момента Дони записва в студио вокалните си партии. „Реших, че на определена възраст човек трябва да направи нещо по-сериозно“, споделя той.
„Тази почти една година в алиенация
с Нети използвахме времето
за да творим и да записваме нови неща, направихме нов албум с нея“, казва музикантът. Двамата издадоха албума „2020“, а заглавието е вдъхновено от 20-годишнината им като дует и семейство. През този период двамата създават и отглеждат дъщеря си Лилия, издават дебютния албум на Нети - „Нети“, албума на Дони „Естрада“, правят заедно култовото парче „Този филм“ и се отдават на различни проекти в музиката, театъра, операта и телевизията. 15 години след премиерата на първия им общ албум, те обединяват таланта си отново в албума „2020“. Срещите с публиката не липсват на Дони. В момента играе в две действащи постановки. Със спектакъла „Секс, наркотици и рокендрол“ вече са направили 28 години на сцената. От 3 години са победители в Книгата на рекордите Гинес за най-дълго играно представление в категорията „Комедия в един и същи състав“. Следващите дати на спектакъла са на 22 януари, 2 февруари и 19 февруари. Искрено се забавлява и с ролята си на Злия магьосник в „Аладин“, антагонистът, заради когото всичко се случва. Това е мюзикъл за деца и възрастни, който се играе на сцената на Музикалния театър. „Аладин“ е първото по рода си музикално и театрално шоу в България, с изцяло българска авторска музика, български текст, актьори, музиканти и сценография. Музиката е на композитора Марио Балтаджиев. „Злият магьосник е много интересна роля, ариите, които пея, са също интересни - казва Дони. - Героят ми се харесва на тийнейджърите, а малките деца пък се плашат от него. Това е добра атестация за мен.“ Малко хора знаят, че от години Добрин Векилов работи и
зад кадър в телевизията
От 8 години е част от екипа на Магърдич Халваджиян като музикален продуцент на предаванията „Като две капки вода“, „Маскираният певец“ „Х Фактор“. От миналата година е привлечен и от книгоиздаването. Сътрудничи на издателство „Изток-Запад“ и се шегува, че е търсач на интересни автори. С негова помощ е излязла книгата „Интервю с пиеса“ на Петя Дикова, посветена на постановката „Секс, наркотици и рокендрол“, в която Дони е в една от главните роли. Книгата разказва за пътя на това представление. Идеята за написването първо хрумва на Дони. А Петя, като една от най-верните фенки на постановката и на актьорите Дони, Ивайло Христов и Коцето Калки, го е гледала безброй пъти. Винаги е влизала в салона с лист и химикалка, за да записва импровизациите и хрумките на актьорите.
Дони участва и в екипа, издаващ алманаха „Лотос“, с насоченост будизъм - в литературата, изобразителното изкуство и философията, а също и за източни култури. Интересът на Дони към темата е с 25-годишна история, от времето, когато срещата с Далай Лама променя мисленето му и разширява кръгозора му. Започва да се интересува от Тибет. Наскоро съдейства и за издаването на уникална книга - „Осем години в Тибет“. Написана е от много интересен автор - Питер Ауфшнайтер. Той е човекът, който във филма „7 години в Тибет“ е до героя на Брад Пит - Хайнрих Харер - и представя по съвършено друг начин събитията от онова време. Как започва един страхотен ден на Дони? При толкова много ангажименти прави ли си план? „Човек трябва да е много организиран, когато се налага да работи повече неща“, казва той. Работният ден на Дони започва от ранна сутрин и завършва много късно вечер. „Изработил съм нещо, което първоначално беше стихийно - почивам си, като сменям едното нещо с другото“, споделя артистът. Единственото, което действително и сериозно му липсва по време на епидемията, са вълнуващите пътувания през последните 7 години, в които заедно с група „Фондацията“ и с постановката „Секс, наркотици и рокендрол“
буквално обикалят света
и 4 континента: Европа, Северна Америка, Азия и Австралия. Правят 3 турнета в Съединените щати и Канада, 2 в Европа. Достигат до Австралия и Нова Зеландия. Изнасят концерти в Токио, Сеул, на Хаваи и отново се връщат в Съединените щати. „Липсват ми срещите с българите при тези турнета. С много от тях имахме чудесни приятелства. От тях научих доста и за себе си, и за България, погледнато отвън“, казва Дони. С постановката „Детектив“ и Иван Радоев два пъти обикалят Америка. Това е и първото българско представление, което се играе на 6 места в света - в Кувейт, Шарлот в Съединените щати, в Северна Каролина, Ванкувър, Калгари, Стокхолм и Осло.
Когато е на турнета, Дони има навика да върши и някаква друга работа. „Случвало ми се е другите да отиват на ресторант, а аз се прибирам в стаята, защото трябва да организирам нещо друго и дори не вечерям“, казва той. Почти не спи. Пуска си интернет в самолета, когато пътува, за да продължи да работи и във въздуха. Вече 32 години Дони е на сцената - с групите „Атлас“, „Медикус“, после с Момчил, с Нети. Освен че е получил много позитивни емоции, които го зареждат и го правят цял, признава
че е „ял и много бой“
„Всеки, който е на пиедестал, на малко по-високи позиции и го виждат много повече хора, го духа и много повече вятърът. А някои ветрове не са добри“, споделя Дони. Определено му липсват и концертите с група „Фондацията“. „Когато се събрахме навремето, си казахме, че имаме еднакви белези по гърба от бой и това ни прави братя по някакъв начин. Затова имаме обща съдба“, споделя музикантът.
По всичко личи, че дъщерята Лилия е наследила артистизма на двамата си родители. На 28 март тя ще навърши 10 години и е в IV клас в музикалното училище. Свири на виолончело и пиано и е артистична по природа. „Рано открихме с Нети, че е музикална, но и се посъветвахме, за да се уверим, че не сме били пристрастни. Професор Росица Дюлгерова-Пръвчева, солфежист, я чу и каза, че несъмнено, освен че е музикална, има и абсолютен слух. Няма нужда да проверява кой е тонът, тя го знае. Лилия ни е надстроила и двамата с Нети като музикални възможности“, смята Дони.
След интензивни 9 месеца работа следват 3 летни месеца, които той посвещава на семейството. От юни до септември пребивават на морето, където Дони продължава да работи, просто сменя мястото. Разработва проекти за следващите музикални формати, пише, пътува за концерти, когато е възможно. Приема го като релакс. „И тримата с Нети и дъщеря ни Лилия плуваме много добре - казва той. – Релаксирам, и когато гледам морето. Обичам да се гмуркам, да разглеждам, да търся любими места. Тогава вече е пълният релакс.“
