сн. Уикипедия
В глухото гвинейско селце Мелианду живяло двегодишно дете. Така и никой нямало да научи за съществуването му, ако един ден не се разболяло. Днес учените твърдят със сигурност, че именно от това дете е започнала епидемията на ебола - най-страшният мор за последните години, обхващал толкова много хора и прехвърлил се вече и на другите континенти.
Детето починало на 6 декември миналата година. В последните дни от живота си страдало от висока температура, силно потене и вътрешно кръвотечение. Никой от роднините му, а също и местната акушерка, която ползвали и за спешен лекар, не разбрали каква е тази неясна болест, която го покосила. Седем дни по-късно си отишла и майка му, а малко преди Коледа угаснала и по-голямата му сестра. Районът, в който се намира Мелианду, граничи с Либерия и Сиера Леоне - държавите, в които вирусът се прехвърлил от Гвинея. Границите тук са невидими и много пропускливи.
Епидемиолозите проследиха през миналата седмица пътя на заболяването от Мелианду към съседните селища. В началото на януари в селото погребали и бабата на момчето, а през февруари - акушерката. На траурните церемонии присъствали скърбящи от съседните населени места, които най-вероятно също са се заразили с вируса, по това време все още неясен за тях и медицината. Едва през март световната медицина успя да разкрие, че се е появила епидемия именно от ебола. Заразата вече се била разпространила сред всички, присъствали на погребението в Мелианду, и сред хората, с които те контактували. От смъртта на първия, заразен с вируса, до момента са изминали 9 месеца. Жертвите са вече хиляди, а съмненията, че ебола се е пренесла и в Европа и Америка - огромни.
Епидемията е изключително сериозна, тъй като засегна страни без никакъв предишен опит с опасната болест. ,,Имаме си работа с най-агресивния щам на ебола, наречен ,,Заир". Той убива девет от десет заразени", предупреди Майкъл ван Херп, представител на ,,Лекари без граници". Ебола е сравнително ,,нова" болест. За първи път за вируса заговориха през 1976 година, когато от Судан и Заир бе съобщено за невиждана епидемия, засегнала африканските села в басейна на река Ебола. Жертви на заболяването тогава станаха стотици местни жители, а агонията на умиращите шокира дори експертите. Първият случай е регистриран в Судан, но никой не знае как болестта е попаднала в тази страна. Според една от версиите, вирусът е бил докаран отвън, а в Африка той е мутирал. Частично този факт се потвърждава от откриването на ебола в маймуна от Филипините, където обаче не е бил регистриран нито един случай на това заболяване сред хората.
Ебола е микроскопичен вирус убиец - филовирус. Филовирусите убиват от 50 до 90 процента от заразените. Учените предполагат, че това е т.нар. първобитен вирус. Съществуват догадки, че библейската чума е била именно ебола. Заболяването предизвиква хеморагична треска, последвана от мъчителна смърт. Вирусът се предава от животни или от човек на човек при контакт с кръвта или микротравми.
Какво всъщност става? След като попадне в организма на човека, вирусът ебола поразява клетките на имунната система, води до развиване на изключително силна възпалителна реакция, в резултат на която напълно се нарушава системата за кръвосъсирване, като едновременно възниква кръвотечение и образуване на тромби. Да се лекува такова състояние е изключително трудно, защото при кръвотечение трябва да се вземат препарати, образуващи тромби, а при наличието на тромби - препарати, които ги разтварят.
Ебола е свиреп вирус. Той убива бързо. Не се знае как да се лекуват жертвите му. Толкова е опасен, че в Атланта, където има специален екип за изучаването и изследването му, учените правят това в свръхстерилна лаборатория, където има толкова силна вентилационна система, че тя не позволява нито един микроб да се измъкне. Преди да влязат в лабораторията, те обличат защитни ,,космически костюми". А преди напускане приемат дезинфекциращ душ.
Най-тревожно е предположението, че някои щамове ебола се предават по въздушно-капков път. При контакт с болен рискът от заразяване е 95 процента. Първият етап на симптомите са умора, слабост, силно главоболие, повръщане, треска. Само няколко часа по-късно започва вторият етап - пукат се малките капиляри, следва кръвотечение от носа, очите, ушите. Кръвта спира да се съсирва. Всички тези симптоми показват, че щамът много добре се е загнездил в тънките капиляри. Вирусът е микроскопичен - той е широк едва 80 нанометра. Тялото му, приличащо на червей, носи ген на взрива, карайки организма на човека да се саморазрушава. Вътрешните органи се разкъсват на парчета, в черния дроб зейват дупки, а след като се пукнат всички капиляри, кръвта се излива в кухините на организма. Този процес обхваща всички вътрешни органи. Вирусът започва да разкъсва болния отвътре, превръщайки тялото му в торба кръв с желеобразни тъкани.
Още на втората седмица от заразяването започват да умират болни. В случай на оздравяване болестта продължава две-три седмици, но дълго време болният се чувства уморен, страда от главоболие, губи тегло. Окончателното оздравяване настъпва след не по-малко от три месеца. Как обаче има и оздравели за медицината остава загадка, понеже до момента официално лечение от ебола няма. Лекарите единствено предприемат строга изолация на пациентите с цел да ограничат разпространяването на болестта. Надеждата е организмът на болния сам да се пребори със заболяването. И някои успяват...
Откъде се е взел този чудовищен вирус? Ето какво е известно на специалистите: вирусите не са свободно живеещи организми, които могат сами да се хранят и размножават. За да съществуват и да се възпроизвеждат, те трябва да се внедрят в жива клетка и да се възползват от сложния й механизъм. Когато вирусът се заселва в животно, той често успява мирно да съжителства, тоест животното не убива вируса, а и вирусът не убива животното. Но когато човек се докосне до заразено животно, вирусът по някакъв начин преминава върху човека и се развихря. Тъй като ебола убива много бързо хората и маймуните, учените смятат, че вирусът би трябвало да живее спокойно в нечий друг организъм. Когато експертите открият кои организми са преносители на ебола, без те самите да страдат от него, тогава ще могат да вземат мерки, за да предотвратят бъдещи епидемии.
Причината големите фармацевтични компании да не са се разбързали с произвеждането на лекарства и ваксина срещу ебола е, че до момента заболяването е удряло единствено африкански държави. Сегашната епидемия може да се окаже първата, при която ебола да се пренесе и в Европа и Америка. Затова и в момента вече се заговори за ваксина. Тя се подготвя в Америка и е все още на експериментален етап. Лекар, който е лекувал болни от ебола в Сиера Леоне и сам се е заразил, преди две седмици беше тестван с тази ваксина и резултатите са доста обнадеждаващи.
Темата за ,,африканската чума" заинтригува дори киното и през 1995-а Дъстин Хофман ,,спря" подобна епидемия в едноименния филм ,,Епидемията". В живота обаче всичко е далеч по-сложно.
Конгоанският професор по медицина Жан Жак Муамбе, който от години изучава вируса, го смята за по-опасен дори от СПИН. Той помни времето, когато ебола е открита за първи път. ,,Тогава смятахме, че вирусът се ограничава само с екваториалните гори, но след избухването на епидемии в саваната разбрахме, че той се разпространява и в такива местности", казва Муамбе. Трудни са и условията, в които са принудени да работят специалистите. ,,Лекари без граници" се принудиха да напуснат южната част на Гвинея заради погром в изследователския център в град Масента. Оказва се, че гвинейците забелязали, че ако болен отиде в болницата, след това има шанс той да бъде видян отново жив. Ако пациентът обаче отива в изследователския център (където го изолират от другите хора, опитвайки се да спрат бързото разпространяване на болестта), то той обратно повече не се връщал. От това гвинейците направили извода, че за всичко са виновни лекарите, съобщи изданието ,,Гуинея нюз". Тълпата атакувала центъра, където се трудили десетки лекари, специално пристигнали тук от Европа, и унищожила цялото оборудване. За да се избегне гибелта на хора, полицията се принудила да стреля предупредително във въздуха.
Ебола беше болест на бедните страни, прекалено снизходителното отношение към него обаче доведе до това, че сега вирусът заплашва и богатите. Можем само да се надяваме, че докато положението стане опасно и за нас, в Атланта ще са довършили изследванията си и лекарствата срещу ебола ще са общодостъпни.
