сн. в “Аарец”

От началото на седмицата Белият дом изпадна в доста конфузно положение. От една страна, трябваше да продължи настъпателната си политика срещу Иран, с която де факто дава рамо на Израел. От друга, да поддържа огъня срещу конкурента в предстоящите избори Мит Ромни, независимо какви ги върши той. А напоследък г-н Ромни не прави нищо по-различно от това, което е в дневния ред и на президента Барак Обама. В неделя той осъществи първата си шумна визита зад граница - в Израел. Никак не бе случайно, че "дебютът" му на световна сцена бе точно там. Тази минидържава, обградена от най-различни ислямски групировки и режими с почти средновековни разбирания за живота, винаги е била в центъра на вниманието на САЩ. Америка е нещо като гарант за нейното съществуване. Но пък Израел може да се похвали както с доста солидно лоби сред политическия елит във Вашингтон, така и с

цяла "армия" избиратели от еврейски произход

които са важна брънка при избори в САЩ.

Сега обаче г-н Ромни имаше още по-сериозен повод да се появи там. Покрай ядрената програма на Иран Израел води активни дипломатически совалки, за да убеди западния свят, че единственото решение на проблема е война срещу режима в Техеран. В Белия дом се отнасят с разбиране към тази кампания, но проявяват доста голяма сдържаност. Макар и постоянно да изтича информация, че Пентагонът работи сериозно върху плановете за бъдеща война, президентът Обама нито веднъж не е дал официален повод на властите в Техеран да смятат, че той ще ги нападне.

И тъкмо този тънък дипломатически момент бе използван успешно от кандидата на Републиканската партия Мит Ромни. Той се появи в Ерусалим и изрече това, което израелците винаги са искали да чуят - ако бъде избран за президент, ще подкрепи военна операция на Израел срещу Иран. Точният цитат е: „Ако Израел бъде принуден да използва сила, за да попречи на плановете на Иран да създаде атомно оръжие, аз бих подкрепил това." Но той не се задоволи само с това изявление, направено по-скоро с предизборни цели - за да привлече евреите избиратели в Америка на своя страна. Г-н

Ромни зарадва домакините си и с още две неща

които обитателите в Белия дом винаги са си мислили, но никога не са посмявали да изрекат на глас. Първото - че столицата на Израел трябва да е точно Ерусалим. Градът де факто играе ролята на столица, там са основните институции на държавата, но никога не е бил признаван за такава от останалите страни по света, тъй като към него претенции за столица имат и палестинците. Това е причината посолствата на чуждите държави да са си в Тел Авив. Г-н Ромни обаче стигна още по-далеч - той каза, че еврейската "култура" обяснява до известна степен защо палестинците са с по-ниски доходи спрямо израелците. Преведено на по-нормален език, така той издигна евреите на по-високо стъпало в човешкото развитие от арабите. "Когато дойдете тук, виждате, че БВП (брутният вътрешен продукт) на глава от населението в Израел е около $21,000 в сравнение с $10,000 в областите, управлявани от Палестинската автономия. Драматично рязка е разликата в икономическата жизненост", посочи Ромни. С което изскочи с едни гърди пред Обама. Сегашният обитател на Белият дом поради поста, който заема, но и поради чисто човешките си разбирания никога не би казал подобно нещо. Но пък г-н Обама няма как да не осъзнава, че не реагира по някакъв начин на това изявление, може да бъде възприет като мекушав -

твърде лош атестат преди избори

И макар политиката му към Израел да не е по-различна, бе принуден да действа.

Във вторник едновременно със съобщението, че Вашингтон засилва санкциите срещу Иран, бе оповестено и че Белият дом иска обяснение от Ромни за поведението му в Израел. Все пак от щаба на г-н Ромни дадоха полукрачка назад. Обявиха, че републиканецът не бил правилно изтълкуван. Така или иначе от кръстосването на шпагите, случило се пред целия свят, се разбра, че президентът Обама е в особена ситуация. Притискан от властите в Израел да провежда по-твърда позиция срещу Техеран, обвиняван от щаба на Ромни, че близкоизточната му политика е "слаба" и "неправилна", сякаш той няма полезен ход. Засега е избрал нещо като кръгова отбрана. Но колкото повече сигнали идват от Техеран, че той твърдо е решен да си произведе "спасителното" ядрено оръжие, с което ще си гарантира неприкосновеност, толкова по-непечеливша ще се оказва една такава политика. По света обичат да се шегуват, че Америка няма вътрешна политика. Всичко, дори президентските избори, се решава през призмата на световните проблеми. Дали Иран и Израел ще са крайъгълният камък на предстоящата кампания за Белия дом предстои да видим.