В последните дни на годината депутатите приеха дълго обсъжданите промени в Конституцията, част от които бяха заложени и като условие за съставяне на правителство.
Поправките, предложени от формациите, които подкрепят правителството – „Продължаваме промяната - Демократична България“ (ПП-ДБ), ГЕРБ и ДПС, засягат най-общо две групи.
Първата от тях се отнася до функционирането на конституционния модел в политическия триъгълник "парламент – правителство – президент".
Прочети още
Дългият престой на служебни правителства през изминалите три години мотивираха депутатите да търсят начини да ограничат президента. Затова Народното събрание промени концептуално възможността за предсрочното си разпускане. Така Парламентът вече ще продължава да действа, дори и ако правителството подаде оставка.
От насрочването на изборите през предизборната кампания и изборния ден, та до обявяване на победителите в изборите ще продължава да функционира предишното Народно събрание. С гласуваните поправки мандатът му приключва едва след като депутатите в новоизбрания парламент положат клетва.
Друга промяна предвижда за депутати и за министри да могат да бъдат избирани български граждани, които имат и други гражданства. Условието е те да са живели последните 18 месеца в страната. След приемането на България в Шенгенското пространство това условие за страните от ЕС ще е абсолютно излишно, коментира „Дневник“. Избраните за депутати с повече от едно гражданство, ще имат наказателен имунитет, който ще е пречка, ако са „клиенти“ на правосъдието в другата държава, чиито граждани са, отбелязва още изданието.
Големи главоболия на конституционното мнозинство може да създаде и идеята за преуреждане на процедурата и условията за формиране на служебно правителство от президента.
За служебен министър-председател президентът вече ще може да избира измежду председателя на Народното събрание, председателя на Върховния касационен съд, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник. Tова обаче ще наложи промени в поне четири действащи закона.
Депутатите гласуваха и дълго исканите промени в Съдебната власт.
Те водят началото си от саботираната от ГЕРБ и ДПС през 2015 г. съдебна реформа, пише „Капитал“.
С приетите поправки Висшият съдебен съвет (ВСС) се разделя окончателно на Висш съдебен и Висш прокурорски съвет. В тях се запазват квотите, предложени от ПП-ДБ, с които се цели да се гарантира съдийска независимост и прокурорска отчетност. Така във Висшия съдебен съвет ще има 15 членове – председателите на ВКС и ВАС, 8 съдии, избрани от съдии, и 5 души квота на Народното събрание. Целта е да се гарантира независимост на съда. Новият Висш прокурорски съвет ще се състои от 10 членове – главният прокурор по право, двама представители, избрани от прокурорите, един от следователите и 6 от парламента. Така в Прокурорския съвет се увеличава обществената квота, а целта е с подобно разпределение на силите, главният прокурор да не доминира Съвета.
Пленумът на Висшия съдебен съвет вече ще се нарича Общо събрание на ВСС и Висшия прокурорски съвет, като правомощията му ще са силно ограничени. Което означава, че прокурорите повече няма да успяват да се намесват във въпросите, които се отнасят до съда.
Мандатите на Съдебния и Прокурорския съвети ще бъдат четири години. На главния прокурор – пет, на председателите на върховните съдилища – седем.
В измененията залегна текст, според който „основен носител на съдебната власт е съдът“, а Прокуратурата и Следствието са част от нея. Подобно уточнение, което не съществуваше до този момент, е важно, защото при бъдещи тълкувания ще поставя ясно разграничение между страна и арбитър в процеса.
Запазва се правомощието на президента да назначава и освобождава председателите на върховните съдилища и на главния прокурор. Това в първоначалния проект за изменения беше отнето от правомощията на държавния глава, но след много критики управляващите се отказаха от намерението си. Беше приет текст, според който, ако президентът не издаде указ за назначаването на председател на ВКС, на ВАС или на главния прокурор в 7-дневен срок, решението за избора на съответния съвет ще се обнародва и с него назначението влиза в сила. Подобна разпоредба на практика блокира възможността президентът да възпрепятства за дълъг период от време назначенията на т.нар. трима големи.
Запазва се методическото ръководство на Обвинението – главният прокурор ще утвърждава еднакъв стандарт за делата в досъдебната фаза. Подобно правомощие е съществено в този му вид именно заради единния стандарт в цялата страна.
Гласувано е и намаляването на правомощията на главния прокурор – т.е. бяха премахнати широките граници на надзора за законност. Чрез това си правомощие до момента главният прокурор може да се меси практически във всяка държавна сфера.
„Най-решителната стъпка, която правим с тези промени, е главният прокурор вече да не е всесилен“, коментира министърът на правосъдието Атанас Славов пред bTV.
Прочети още
Той обясни, че, образно казано, главният прокурор вече няма да бъде „господар на всеки прокурор на държавата“, а ще е „лицето на прокуратурата“. Главният прокурор ще представлява прокуратурата, но ще ръководи само Върховната прокуратура, допълни Славов.
Отделните обвинители ще имат много по-голяма свобода, заяви министърът. По думите му те ще могат да решават делата съобразно своята професионална позиция, мнение и съвест.
Настоящата Конституция е променяна до този момент 5 пъти
От приемането й през 1991 г. Конституцията на Република България е била променяна общо 5 пъти, обикновено в частта отнасяща се до съдебната власт – 2003, 2005, 2006, 2007 и 2015 г. Някои от промените, осъществени преди България да стане пълноправен член на Европейския съюз (ЕС), са свързани с адаптиране на Конституцията към изискванията на общността.
Последните промени са от декември 2015 г. и са по-скоро отражение на политическите процеси в страната, тъй като не се съобразяват с конкретните препоръки, отправени към българския парламент малко преди приемането им от ЕС и Венецианската комисия. През 2015 г. процедурата за промяна на КРБ беше спряна във финалния й стадий и на масата беше сложен нов, компромисен проект, който стана причина за оставката на тогавашния правосъден министър Христо Иванов (тогава в Реформаторския блок).
Прочети още
След месеци разправии и разпад на коалицията ГЕРБ-Реформаторски блок, лидерът на управляващите Бойко Борисов и съпартийците му в парламента на практика приеха съдебната реформа на политическия си опонент ДПС.
Управляващите се отказаха от повечето фундаментални промени, залегнали в проекта на правосъдния министър Христо Иванов – като по-късия мандат и явното гласуване на Висшия съдебен съвет, повечето отчетност на Прокуратурата и т.н., докато ДПС отстъпи само по една позиция – двете камари на ВСС – Съдебната и Прокурорско-следователската, да могат да взимат самостоятелни решения за кадровото развитие на колегите си.
