Приказното малко градче Етрополе има над 2500-годишна история. Възниква през VII-VI в. пр.н.е. Първите му заселници са траките от племето трибали. Селището се намира на важен кръстопът, свързващ Дунав с Македония и Тракия, в близост до два важни старопланински прохода. През котловината преминават войските на Филип II Македонски през 339 г. пр.н.е., на Александър Велики през 335 г. пр.н.е., келтските племена и римските легиони. Селището е разположено на северния склон на Стара планина, в красивата котловина на река Малки Искър, в подножието на връх Баба. Градът с право се гордее с 20-метровата си часовникова кула, с историческия музей, който е бивш турски конак, и с разкошните възрожденски къщи музеи, сред които особено ярко блести Арнаудовата. В околността се намират интересните скални образувания Куклите и Етрополските зъбери. Часовниковата кула е висока 20 м. На 5 км югоизточно от града, в местността Варовитец, се е сгушил древният манастир „Света Троица". Основан е още през далечната 1158 г., но сегашната му сграда е от 1858 г. и в нея е отсядал Васил Левски.

 Още стои дупката в пода

 

през която апостолът е пропълзявал до подземното скривалище, когато е идвала потеря. Днес манастирът се гордее с яворовите си дървета, едното от които е на стотици години, и с величествения си водопад. Манастирът е построен върху бигорна скала, откъдето вероятно идва и другото му име - „Варовитец". Етрополският манастир води началото си още от годините на Втората българска държава. Според преданията, в търсене на покой и усамотение, св. Иван Рилски се е установил в една от пещерите в близката местност Варовитец. Близостта до селището обаче го принуждава да напусне и да отиде в Рила планина

 далеч от хорската суета

 

Населението на Етрополе приело мястото за свято и положило основите на манастира „Варовитец“.

Гордост на етрополци е красивият водопад.

По време на османското владичество светата обител е опустошена и напусната от монасите си, след което остава в забвение векове наред. В края на XVI век е възстановена отново, след което постепенно се превръща в едно от най-големите духовни и книжовни средища по българските земи. През XVI-XVII в. в манастира възниква Етрополската книжовно-просветна и калиграфско-художествена школа. Тук се преписва библейска и богослужебна книжнина със собствен оригинален стил на изписване и украса. Запазени са 76 тома ръкописи - безценни документи в съкровищницата на българската литература.

Легендата за Рашка войвода

 

Чешмата на Рашка войвода и нейния любим.

Безпределна обич и вярност към своя любим е таила в сърцето си някогашната етрополска мома, хубавицата Рашка Хаджи Павлова. Богат бил турският търговец Рустем Ага, гласи легендата. Влюбил се турчинът в хубавата етрополка. По стар български обичай той причаквал вечер Рашка до тогавашния „Бели извор“, както го наричали етрополци. В събота и неделя тук идвал да срещне и своята любима и бедният чобанин Дончо. За него се предполага, че е бил байрактар на Детелин войвода от Копривщица, а по-късно повел своя дружина през Средна гора. Нищо не можело да попречи на любовта между Дончо и Рашка – нито заплахите на турчина, нито това, че определил дата за сватбата му с Рашка. В семейството на девойката настъпила тревога. Тогава на помощ им се притекъл майстор Зольо. Известният етрополски иконописец и резбар донесъл на отчаяната девойка красиво изработен иконостас. В иконостаса майсторът умело успял да скрие изработена и изпратена от Дончо байрактар остра кама. Смелата девойка убила самонадеяния турчин и забягнала в Средна гора, водена от майстор Зольо при нейния любим. Цели две години бродила смелата девойка из Средна гора, за да се бори за онеправданите българи. Избрали я за байрактар, облекли я в хайдушка премяна и я нарекли Рашка войвода. Когато в едно от сраженията Дончо пада убит, тя повела неговата дружина. Изпълнил майстор Зольо заръката на смелата етрополка „Бели извор“ чешма да стане. Направил тази чешма за чудо и приказ, а в средата на камъка издялал образа на Дончо Воевода.