СЛАВЯНА МАНОЛОВА

Плодородните земи в Мароко не са много, макар това да е една от най-процъфтяващите държави в Северна Африка. Съсредоточени са в северната част на страната, там, откъдето тръгват на юг Атласките планини. В северната централна територия на кралството, богата на маслини, пшеница, грозде, пъпеши, смокини, грозде, в подножието на масива Зерхун, се намира древният град Волубилис, населяван още от праисторически времена, по-късно от финикийците, картите, римляните – до ислямския период. Разположен е между старите имперски столици Фес и Мекнес, а също и съвсем близо до свещения град Мулай Идрис - най-известното място за поклонение в Мароко, в чиято джамия не се допускат чужденци, още по-малко туристи немюсюлмани, да не говорим въобще за жени. Мулай Идрис Първи, основателят на Мароко, е правнук на пророка Мохамед, избягал на запад от Багдад. Баба му е била дъщерята на Мохамед – Фатима, а дядо му – Мохамед Али, братовчед на пророка. В това градче с една главна улица и един площад

основният транспорт е магарешката сила

един дългоушко е натоварен с огромен хладилник на гърба, а десетина са привързани под рехави дръвчета или за улични стълбове, докато стопаните им се молят, пазаруват или пият кафе или типичния ментов чай в центъра. Изоставен и разрушен, Волубилис процъфтява по времето, когато е обявен за столица на кралство Мавритания – III в. пр. Хр. В края на краищата, владетелите му стават васали на Рим, когато Великата империя присъединява към себе си Мавританското кралство. Те губят окончателно царството си, когато император Клавдий го поглъща около 44 г. сл. Хр. Вече като римски град, Волубилис се превръща във важен административен и икономически център на римската провинция Мавритания Тингитана. Един от факторите, които го правят значим за империята, са плодородните му земи. Маслините и зърното, произвеждани в него и околностите, са изнасяни в Рим в големи количества. И сега могат да се видят запазени преси за изстискване на маслиново масло. Римското управление на Волубилис трае до края на III в. сл. Хр. След това римляните изоставят града, който е труден за отбрана. Те не се опитват да го възстановят, тъй като това би било твърде скъпо. Въпреки това, градът продължава да бъде обитаван много векове след оттеглянето на римляните. Ролята му на административен център се запазва до XI в., когато е заменен от основания наблизо град Фес. През XVII в. Волубилис е ограбен от Мулей Исмаил ибн Шариф, втория владетел на мароканската династия Алауити.

Мраморни колони и

красиви архитектурни елементи

са отмъкнати от древния римски град, за да украсят царските дворци в столицата му Мекнес. Колони от Волубилис са закарани чак в Рабат, за да украсят площад с голяма джамия – дело на един от следващите владетели. В музей в столицата Рабат се намира и колекция от бронзови фигури, намерени при разкопките на древния римски град, а в скромния музей на място се намира колекция от каменни стели – плочки, върху които релефно са изобразени различни религиозни ритуали.

През 1755 г. голямо земетресение поразява Португалия, нанася щети и разрушения и в Мароко. Волубилис е един от градовете, силно засегнати от това бедствие, и се предполага, че това е причината за окончателното му изоставяне. През 1912 г. Мароко става френски протекторат и археолози започват разкопки във Волубилис три години по-късно. Те продължават през следващите десетилетия и в резултат се разкриват много останки от древния римски град. Някои от останките, които могат да се видят днес, са Декуманус Максимус - главната улица, която разделя града на две, зад която могат да се намерят много патрициански къщи, украсени с мозайки, акведукт, както и храмът Капитолий, посветен на трите главни божества на римската държава – Юпитер, Юнона и Минерва. Личат и останките на други храмове, върху чиито стърчащи колони днес са свили гнезда многобройни семейства щъркели.

Забележителна римска постройка

е Арката на Каракала – триумфална арка, построена през 217 г. и посветена на императора и неговата майка Юлия Домна. Разположена е в единия край на Декуманус Максимус. От нея се открива гледка към зелена, безкрайна долина с обработени ниви. Арката, край която туристите се снимат днес, не е съвсем същата като оригиналната, а реконструкция, направена през 60-те години на миналия век. Върху оригиналната е имало колесница, теглена от шест коня, за което говорят запазените надписи. Така е процедирано и с някои други обществени сгради и богаташки къщи. През 1997 г. Волубилис е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.