„Грешно ли е да изпратя родител или възрастен близък в дом за възрастни?“ – това е един от най-често задаваните въпроси в интернет на тема дом за възрастни. Причините са три.  Мястото, което си представяме, когато си помислим къде изпращаме близките си, чувството за вина, което изпитваме, когато ги отделяме от дома им, и техните собствени страхове от чуждата среда. Наскоро създаденият БЛОКС Грижа за възрастни се намира в подножието на Витоша и включва 13 еднофамилни къщи за настаняване на възрастни хора от семеен тип. Една от основните цели на Блокс е да промени остарелите разбирания как изглеждат и се поддържат домовете за възрастни. Още с отварянето на вратите си преди месеци пожела да спечели доверието на бъдещите си резиденти и техните близки, като им гарантира първокласно, човешко обслужване, семейна атмосфера, целодневни грижи и активен, социален живот. Блокс съветва хората да взимат информирани решения, като ги изслушва и поставя на масата своите предимства, за да опровергае ненужните страхове. Положените усилия в тази посока вече дават резултат.  Интересът и запитванията се увеличават, а най-големият показател за положителна оценка на работата на екипа в Блокс, е доверието и спокойствието на резидентите и техните близки. Ще се запитате защо и как тези хора преглъщат страховете си и какви са те? Част от тях логични, но според услугите на Блокс – напълно  неоснователни. Ето и някои от тях, част от опита на дома за възрастни, настанен в полите на Витоша. 1."Ще бъда самотен и отегчен“ С активностите и удобствата, предлагани в домовете за възрастни от типа Блокс, близките ни нямат време да скучаят. Във всеки един момент могат да се включат във физическите групови упражнения, да играят бордови игри, карти, да пеят, гледат филми или просто да разговарят и споделят с останалите. Като се замислите – новият дом предлага много повече възможности и занимания, отколкото личните им жилища, в които (в повечето случаи) остават сами. 2."Страхувам се, че няма да получа най-добрата възможна грижа“ За да избегнем този страх, трябва да направим информиран избор. Трябва да покажем на нашите родители или близки какви са възможностите, условията и удобствата. Важно е да уверим себе си и тях, че това е най-доброто място, осигуряващо специалисти, които ще полагат дори и допълнителни грижи за конкретните им нужди. Полагащите грижи пък трябва да поддържат редовен контакт с близките на резидента, особено по време на първите седмици от преместването му. Така ще изградим още по-силна връзка и ще изкореним тревогите в зародиш. 3."Ще остарея и ще се разболея по-бързо“ Животът в изолация и самота е това, което може да доведе нашите близки до по-бързото състаряване и евентуално боледуване. Животът ни в момента, по време на COVID-19, е нагледен пример за всички тревоги, с които се сблъскваме ментално, независимо от възрастта. Затворени, сами и отделени от света много по-бързо прибягваме до тревожни мисли, отколкото ако сме в социална среда. Контактите, които се създават в домовете за възрастни, са от ключово значение за по-доброто здраве и качеството на живот. Ако възрастен роднина е болен от Алцхаймер например, грижите за паметта, ежедневната стимулация, планираните дейности, персонализираните грижи в дома – всички те, комбинирано ще забавят развитието на заболяването и дори ще подобрят здравето и поведението. 4."Ще загубя независимостта си“ Всъщност истината е точно обратната. Ако нашите близки или възрастни роднини, изберат „новия“ начин на живот, ще осъзнаят колко удобен би могъл да бъде. Ще отпаднат рутинните дейности като почистване, готвене и други познати ни задължения, за които вече ще се грижат домашните асистенти. В замяна пък резидентите ще получават ценно свободно време, което могат да оползотворят както желаят. 5."Контролът над живота ми вече не е мой“ Преместването в ново жилище изисква време и приспособяване на всеки от резидентите. Хубаво, и повече от важно, е да вземем тези притеснения на любимите ни хора сериозно и с разбиране, но и да ги уверим, че макар промяната, не е необходимо да се откажат от дългогодишните си навици. Напротив – домашните асистенти в домовете за възрастни имат за цел да запазят любимите им навици и хобита, за да се чувстват резидентите уютно и спокойно. Важно е да акцентираме и върху безопасността и сигурността, която искаме да осигурим на нашите близки, когато вече не могат да се грижат сами за себе си. Днес домовете за възрастни, от типа БЛОКС  гарантират независимостта и неприкосновеността на личния живот, позволявайки на всеки резидент да получава необходимите грижи, без да бъде нарушавано неговото достойнство. 6."Хората ще забравят за мен“ Понякога нашите възрастни близки и роднини мислят, че премествайки се в дом за възрастни ще останат сами и познатите им дори няма да си спомнят за тях. Промяната на жилището не означава, че ще загубят тези връзки – те ще бъдат насърчавани да ги съхранят и дори да ги направят още по-силни! Ако не е възможен реален, физически контакт, то те ще имат възможност за видео разговори или разговори по телефона, което ще им осигури спокойствие и ще помогне за по-бързото приспособяване. В същото време домовете за възрастни хора предоставят нови възможности за социални контакти, а и предимство е гарантираната помощ на място, когато е необходима. Това са само някои от страховете, с които възрастните хора се сблъскват, когато децата им или техни близки им предложат да се преместят в дом за възрастни. В Блокс тези страхове се взимат предвид още със запитването за условията и начина на живот в кампуса. Екип от специалисти в областта предлагат първо отговори, време и подхождат с разбиране към индивидуалните проблеми и притеснения на възрастните хора и близките им. Моделът, по който Блокс избира да работи в България, е различен и фокусиран единствено върху човека, който заслужава да изживее качествено, в уютна и приятелска среда, живота след определена възраст. Защо Блокс? Научете и от самите тях.