Свободата на словото в демократичното общество означава право да бъдат изразявани различни мнения, но не и право да се оправдава насилие или агресия. Това заявява доц. Георги Лозанов в интервю за Юлиана Методиева и "Маргиналия", в което коментира състоянието на българската медийна среда, руската пропаганда и професионалните стандарти в журналистиката.
По думите му в тоталитарните режими съществува държавна идеология, която определя кои мнения са „правилни“ и кои – не. В демократичните общества всяка позиция може да бъде изразена, стига да не нарушава закона чрез подбуждане или оправдаване на насилие. Именно затова, според Лозанов, журналистиката не бива да поставя на една плоскост агресора и жертвата, когато става дума за войната в Украйна.
Той уточнява, че никога не е твърдял, че „няма друга гледна точка“, а че поставянето на нападателя и нападнатия в условия на изкуствено равнопоставяне на практика обслужва позицията на нападателя. По думите му именно чрез подобен подход руската пропаганда е успяла да проникне в българското публично пространство, представяйки собствените си внушения като алтернативна гледна точка.
Лозанов е категоричен, че журналистиката не е длъжна да бъде неутрална, а честна. Според него задачата на журналиста е да представя проверени факти и съществените гледни точки, така че аудиторията сама да формира мнението си. Пропагандата, обратно, цели предварително да внуши определена позиция, като прикрива политически или идеологически интерес зад привидно журналистическо съдържание.
Като пример той посочва медийни участия, в които според него липсва реален плурализъм и отсъства критичен разговор. По думите му обществените медии са длъжни не само професионално, но и по закон да гарантират балансирано представяне на различните позиции, а когато това не се случва, се създава благоприятна среда за пропагандни внушения.
Според Лозанов войната в Украйна е разкрила слабостите на българската медийна среда и е показала доколко ефективно руската пропаганда е успяла да влияе върху обществените нагласи. По думите му това влияние постепенно е променяло обществените възприятия – от първоначалното съчувствие към украинските бежанци до разпространението на тези, оправдаващи действията на Кремъл.
Прочети още
Той смята, че между медийната среда и политическите процеси вече съществува затворен кръг – пропагандните послания влияят върху обществените нагласи, а впоследствие политическата власт възпроизвежда същите тези внушения, което допълнително засилва ефекта им.
По отношение на критиките към Европейския съюз Лозанов подчертава, че те сами по себе си не представляват пропаганда. Според него критичното отношение към европейските институции е напълно легитимно, но губи своята достоверност, когато не се прилага със същата последователност и към авторитарния режим в Русия. Именно двойният стандарт, а не самата критика, отличава пропагандния наратив от добросъвестния журналистически анализ.
В заключение медийният експерт предупреждава, че обществото трябва ясно да различава свободата на словото от свободата за разпространяване на пропаганда. Според него журналистиката може да изпълнява обществената си функция единствено ако защитава фактите, професионалните стандарти и отговорността пред аудиторията, а не се превръща в инструмент за легитимиране на политически внушения.
