Срещаме Иван Калчев - Глиги на протест срещу негов съименник - главният прокурор на България. Глиги иска оставката на Гешев от тротоара пред сградата на Висшия съдебен съвет, грижи се за техническото озвучаване на протестната група и от време на време нарича обвинител номер 1 "позор" по микрофона. Всичко това напълно доброволно. И по време на отпуск. Вече втора седмица Иван е в България с изричното позволение на своите украински командири. Той е войник в доброволческия легион, който беше формиран малко след началото на руската инвазия в страната.
Хора от 53 националности се бият под украински флаг, а сред тях има и няколко българи.
Глиги заминава за Украйна в началото на март. Подготвят го за война "едни от най-подготвените хора в България". За около седмица. После се прехвърля на фронта. Не желае да обяснява какво точно прави и отговаря лаконично - "Изпълнявам заповедите на командирите си". "Не можеш да си позволиш да си уплашен или притеснен. Не са забранени чувства, но пречат на оцеляването. За да оцелееш реакциите трябва да са много ускорени, спрямо ежедневието в България. За десетки от секундата трябва да вземеш решение да се прикриеш, да залегнеш или да оцениш, че една експлозия не е опасна за теб", обяснява ми той на тротоара срещу Висшия съдебен съвет. Разпознавам го сред двайсетината протестиращи, а той е готов набързо и без застрашаващи сигурността на братята му по оръжие детайли да обясни какво се случва там. "Тежко е да си пехота срещу артилерия. Атмосферата, която е там е чисто работна. Сякаш приятели са се събрали да свършат много важна работа. Червената армия извършва терористичен акт, нападайки цивилни обекти. Местното население ни подкрепя. Носят ни буркани с мляко и домашна храна, помагаме им с каквото можем. Решителността остава същата, каквато и в началото. Има създадени кооперативи. Пращат ни сладки, картички нарисувани от деца. Ние помагаме на местните, въпреки че контактите с тях не се насърчават. Например, оправяме им генератора, за да има ток", обяснява доброволецът. Глиги обяснява, че на фронта не се води безкрайна война с несвършващи муниции от двете страни. И разказва как руснаците често пъти напускали позициите си, оставяйки всичко. Така успял да вземе кутия цигари на руски войник. Изпушил ги, но не му харесали.
"Бяха доста гадни", усмихва се той.
Въпреки първаночалания шок от дръзкото му решение да замине и да воюва в Украйна, родителите на Иван го подкрепят. Сега са го посрещнали с прегръдка, но ще го изпратят със същата подкрепа, както и при предишното му отпътуване. "Не видях никой на живо, който да ми пожелаае смърт, пленяване или изнасилване, както троловете в интернет", обяснява Глиги и подчертава, че неговата война е на два фронта - истинският и хибридният, който замъглява реалната преценка на сънародниците му за случващото се в Украйна. Откакто е в България Калчев събира за кратко време средства, с които закупува две превозни средства, генератори, инструменти и храна, които да върне обратно в Украйна. Ще бъде учредена и фондация. Иван няма притеснения относно транспортирането на закупената помощ за украинския чуждестранен батальон. Очаква се съвсем скоро доброволецът отново да бъде на фронтовата линия. Човек би попитал основателно кога един доброволец си почива от каузите, които защитава. Това беше и единственият въпрос, който не му зададох. Но той сякаш ми отговори. Никога.
