България има най-ниската средна работна заплата в ЕС – 575 евро месечно, най-ниската минимална заплата – 260 евро, и най-малката средна пенсия – 190 евро
Даниел Маклафлин, „Ди Айриш таймс"
Посетилите София тези дни можеха да се порадват на ослепително шоу, посветено на древното наследство и модерността на България. Националната галерия на страната, поместена в елегантен бивш кралски дворец, показа 62 блестящи съкровища, датиращи хиляда години назад. В изложбата „Златното руно. Търсенето на аргонавтите" са включени 16 експоната, които са изложени за първи път, като досега са пребивавали в добре охраняваните складове на фондация „Тракия", собственост на мултимилионера Васил Божков. Изложбата трябваше да допринесе за културния блясък по време на шестмесечното председателство на България в ЕС, а и изобщо целеше да добави малко лустро към сенчестата репутация на Васил Божков.
Основана през 2004 г., фондация „Тракия" твърди, че финансира научни изследвания и подобрява достъпа до музеите и опазването на културното наследство, като същевременно се грижи за събирането на повече от 3,000 скъпоценни произведения. А нейният собственик Божков се смята за най-богатия човек в България - с империя, обхващаща строителството и хазарта, като всичко това е империя, изградена по време на хаотичния и понякога кървав преход от комунизма към капитализма през 90-те години на миналия век. С фондация „Тракия" този т. нар. магнат, известен в страната му като Черепа, се опитва да върне нещо на най-бедната и най-неравноправна страна в ЕС.
Около 11 години след присъединяването на България към ЕС наместо повишаване на надеждите за бързо нарастване на просперитета, по-солидна демокрация и по-широка социална справедливост данните от Евростат в Брюксел отчитат точно обратното. България има най-ниската средна заплата в ЕС (575 евро), най-ниската минимална заплата (260 евро) и най-малката средна пенсия (190 евро). Резултатът е, че повече от 40% от българите сега са изложени на риск от бедност и социално изпадане - два пъти повече от дела на онези германци, които се намират в същото социално положение. Освен това, докато средно една пета от хората в държавите членки на ЕС печелят 5.2 пъти повече от най-бедната част на населението, в България богаташите печелят повече от осем пъти повече от най-бедните българи. Като в тези цифри не влизат недекларираните богатства на милионерите в България.
„Има три български реалности", казва Даниел Кадик, софийският директор на фондация „Фридрих Науман" за Югоизточна Европа. - Хората със средна работна заплата в България не потребяват в тази страна храна, енергия и други неща на цени, които са сравними с останалите места в Европа. Цените просто са различни, а в определени сектори и много по-високи. На второ място, имаме относително малка средна класа, която работи в стартиращи фирми или международни компании и живее само в София, и то в някои обособени райони на столицата, които са сравними например с части от Берлин. И накрая има и един горен клас хора, който е отделен от цялото останало население. Те имат фантастични коли, посещават клубове за отбрана клиентела, а бизнесът им често се припокрива със сенчестия. Докато аз живеех в Берлин, никога не съм виждал на живо „Майбах". Е, в София вече видях три."
Икономиката на България расте с около 3.5% годишно, но Световната банка заяви, че й трябва увеличение с най-малко 4% годишно през следващите 25 години, за да може България да достигне средните нива на доходи в ЕС и по този начин да засили споделеното благоденствие. България е начело на ЕС, когато става дума за един неизмерим показател - разпространението на корупцията, така че този сенчест бранш буквално убива икономиката, заплашва чуждите инвеститори и служи за запазване на крайната бедност. Страната е сред най-корумпираните в света според последния публикуван индекс на „Трансперънси интернешънъл", класирайки се на 71-во място заедно с Южна Африка и Вануату.
Също толкова обезпокоително е миналогодишното проучване на ЕС, че само една четвърт от българите се доверяват на полицията, ако трябва да се жалват за корупция, като полицаите и митничарите се смятат за държавните служители, които най-вероятно ще вземат подкупи. Европейският парламент оценява, че корупцията струва около 15% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната всяка година, а тя се е вкоренила във всички аспекти на живота - от манипулираните обществени търгове, непрозрачни договори и отстъпки в многомилионни сделки до нуждата от това обикновените граждани да плащат подкупи, за да получат здравна помощ или добро образование в страна, където бюрокрацията вече е придобила византийски размери. Всички тези нерегламентирани плащания - независимо дали говорим за огромна корупция или за такава, плащана от обикновения човек - захранва сивата икономика в България, която Международният валутен фонд (МВФ) според доклада му за миналата година е равна на 29.6% от БВП, най-големият дял в ЕС. Резултатът е неспирен цикъл на укриване на данъци и изтичане на капитали, липсващи приходи за правителството, нестандартни услуги за обществото и липса на чувство за несправедливост, недоверие към длъжностни лица и държавни институции.
Проучване на ЕС, направено през миналата година, установи, че когато се стигне до постигане на успех в живота, повече от два пъти повече българи смятат, че „да имаш свой човек някъде" е по-важно от това да си завършил добро образование. Това значи, че в живота си в тази страна успяват не умните, а тарикатите, не стараещите се и работещите, а хората с връзки. А това пък оказва влияние върху демографията - младите напускат страната, семействата имат по-малко деца, населението намалява с убийствени темпове. ООН твърди, че България всъщност е най-бързо изчезващата държава в света, като сегашното й население от около 7 милиона души се очаква да намалее до 5.4 милиона към 2050 година и до 3.9 милиона в края на века. България вече е загубила почти 2 милиона души от близо 9 милионното си население, което е имала през 1989 г., което разкрива какво е дългосрочно въздействие на прехода от комунизъм към капитализъм в Източна Европа - където осем други страни също се очаква да претърпят спад на населението повече от 15% до 2050 г. А освен това България има и най-високият процент на смъртност в ЕС, съчетан с една от най-ниските нива на раждаемост и емиграцията на десетки хиляди работници всяка година, което пък води след себе си главоболия на управляващите за начините за финансиране на пенсиите и здравеопазването за застаряващото население.
Не е изненадващо, че десетки хиляди българи търсят работа в чужбина всяка година, като най-предпочитани дестинации са Германия, Великобритания и Испания. Това създава хроничен недостиг на персонал в здравните служби на страната, в училищата и в други големи сектори. „Има места, където няма лекар в радиус от 50 км. Трябва да носите собствена тоалетна хартия в болницата и разни други такива неща. Това е положение, в което много хора просто не искат да живеят повече", казва Кадик.
Докато младите специалисти напускат дома си в търсене на по-високи заплати, по-добри условия на труд и по-малко корумпирана среда, много българи дори не чакат да се дипломират, а направо започват да търсят възможности зад граница. Около 17% от българските студенти се преместиха в чужди университет през миналата година, а някои от най-големите вузове в страната сега се опитват да запълнят стотици празни места за новата учебна година.
Единствената светлина в тунела за хората, които могат да се върнат от чужбина, е, че знаят, че ще намерят своя дом, който ги чака. Около 84% от българите са собственици на мястото, където живеят, в сравнение с 53% в Германия. „Хората бяха собственици на своите апартаменти към момента, когато комунизмът се срина, затова имат щастието да притежават домовете си, иначе днес просто нямаше да могат да си позволят да го купят, казва Кадик. - Много българи, особено възрастните хора, разчитат на храна, отглеждана в малко семейно парче земя извън града. Семейната обвързаност е силна тук, а сред приятели и роднини има много обмен на малки услуги и взаимно подпомагане, но това е неизбежно поради липсата на добри услуги."
