Това е книгата, за която всички в Чикаго говорят. „Знаеш ли колко много хора ми казаха, че това е първата книга, която са прочели в живота си. И това не бяха деца или тийнейнджъри", казва авторът Николай Стефанов. Сега „До Чикаго и отзад" става филм.
„Просто когато чух, че всички я обсъждаха, си казах - абе има нещо. Кога друг път се е случвало в българската общност да се говори за книга", казва младата Емилия Узунова, която е режисьорът на амбициозния кинопроект. И така преди почти година след едно случайно запознаване двамата решават да направят този филм. Подкрепя ги и бащата на Емилия - Георги Узунов, когото българите в Чикаго познават от години като собственик на магазин „Младост" (наскоро той го продаде). Жоро също играе във филма, а зад кадър поема различни роли - на оператор, звукар и какво ли още не. „Книгата е изпълнена с интриги и правенето на филма мина през подобна съдба", казва той.
Първоначалният шум около кастинга за проекта набира много ентусиасти, но впоследствие трудно се намират желаещи да играят лошите момчета и момичета в сценария. „Някои хора, като го прочетоха и казаха - това е софт порно. Но аз не съм съгласна", казва Еми. „Моята героиня има една реплика - „Тува са нУрмални неща" (бел. ред. запазен е оригиналният правопис). Освен че е режисьор и е адаптирала книгата в сценарий, Еми застава и пред обектива. Тя играе най-скандалния образ от книгата - Мина. Не се намерила българка да влезе в тази роля. „Страхуват се, че имиджът на героинята може да се пренесе и върху тях. Или пък може би разпознават свои черти и това ги плаши", разсъждава Еми. Заради ролята се е боядисала руса, а на снимачната площадка може да я видите с предизвикателни тоалети и екстеншъни. Но това не е най-шокиращото.
„Баща ми снима секс сцените с мен"
признава Еми. А нейната героиня има много такива и все брутални, ако е следвана плътно линията от книгата. „Той гледа осветлението, кадъра, такива неща."„Нашите отношения на снимачната площадка не са като на баща и дъщеря, а като на колеги", обяснява Жоро. „Ако някой ни гледа отстрани, няма да разбере, че сме роднини, особено когато спорим." Той обаче е най-голямата подкрепа за дъщеря си и осигурява финансирането на проекта, който струва не по-малко от 250 хиляди долара. Това включва супермодерна камера и микрофони, осветление и други разходи. Актьорите обаче играят без хонорар, което явно е накарало много от тях да се откажат по средата на проекта и това поставило екипа в много трудна ситуация. Те обаче не желаят да говорят за това, както и за другите интриги и клюки около филма.
„До Чикаго и отзад" описва част от българската общност във Ветровития град. На своите 240 страници авторът Николай Стефанов разказва историите на няколко поколения имигранти и техните преплитащи се съдби. Героите му носят прякори като Вожда, Красьо Змията, Картофа, Плюнката и Балатума, Миро Бореца, Боби Гюлето...
„Много хора ще бъдат обидени ще кажат „мен ли визират"
споделя Еми. „Те са събирателни образи на различни реално съществуващи хора", обяснява авторът Николай Стефанов. Много от историите в книгата са се случили наистина в последните 10-12 години. Във филма обаче има доста промени в действието от оригиналната книга, но провокацията остава. „Това е отражението на истината. Явно истината е скандална", отбелязва Ники Стефанов, който присъства на снимките на всички сцени.
„Това за нас е един проект, който ще направи достояние реалната помия, в която живеят част от българите в Чикаго", казва Жоро Узунов. В една от главните женски роли - тази на Валя, влиза младата Виктория Андонова. Тя учи икономика в Германия, но е дошла тук специално за снимките на филма. „Героинята ми въплъщава падението на надеждата, на разбитите илюзии."
Историята на Валя е типична. В началото на сюжета тя е като антипод на всички останали женски образи в „До Чикаго и отзад". Идва в САЩ, за да учи, търси любовта и щастието. „Но накрая става мъжемелачка", отбелязва родената в Благоевград Виктория. За нея това е напълно ново амплоа. Освен икономиката, която учи, тя се занимава с музика. „Това е ново усещане за мен, но ми харесва тази работа и сериозно се замислям дали да не уча актьорско майсторство." На въпроса дали може да сравни българската общност в Чикаго с тази в Германия младата дама дава един доста интересен отговор. „Не. Такъв
паралел мога да направя между Чикаго и малкия град в България
но не и Франкфурт, където аз живея и има много българи." Освен Виктория общо 25 актьори се превъплъщават в героите от филма. Към тях се добавят още десетки с епизодични роли и статисти. Техническият екип е от пет души. 60-те сцени от лентата са снимани на познати български места и заведения като „Авангард", „Мираж", „Механата", Eagles, Chicago by night и др., за да се запази автентичното усещане.
Един от най-драматичните моменти в книгата е зверска катастрофа, която оставя един от главните герои в болница, а младото и невинно момиче с него в колата умира на място. Оказва се, че екшънът е част и от сюжета на филма, а сцената е снимана на магистралата I-90 в Чикаго с реално движещи се автомобили и камиони.
Дали обаче краят за героите в лентата е същият предстои да разберем скоро. Близо две трети от сцените са заснети, а целият филм би трябвало да бъде завършен в края на пролетта. „Искаме да го прожектираме в градовете, където има много българи в САЩ, а защо не и в България", казва Еми. И добавя, че проектът е изцяло авторски - от сценария до музиката. „Целият саундтрак е авторски, авторите не са само българи. Вътре има най-разнообразни парчета, включително и попфолк, така че очаквам да се родят много хитове", казва Еми. Тя завършва колежа „Колумбия" в Чикаго и филмът ще служи и като нейна дипломна работа. А може би и за началото на една звездна кариера...