На 21 май православните християни почитат светите равноапостоли Константин и Елена.
Константин I Велики официално е признат за първия християнски римски император. Император Константин премества столицата на Римската империя от Рим във Византия и в негова чест градът е кръстен Константинопол.
През 313 г., макар и некръстен, император Константин обявява свободата на християнската вяра. Миланският едикт на толерантността слага край на институционализираното преследване на християните в империята.
Документът, който е един от първите укази на Константин, проповядва пълна веротърпимост, като езичниците запазват правото да извършват своите обреди, а християните могат свободно да почитат своя Бог.
Император Константин освен това благоговее пред знамението на Кръста Господен и изпитва желание да го открие, но смята, че е недостоен, защото като воин е пролял много кръв.
Затова Константин моли своята майка - Елена, живяла благочестиво, да отиде в Светите земи и да открие кръста, на който е разпънат Спасителя.
Неговата майка Елена е построила няколко манастира в земите, където е живял Христос, открила е и кръста, на който е бил разпнат Исус.
Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.
Според народните вярвания на този ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че „Еленка и Костадин носят градушката в чувал“.
Датата на църковния празник съвпада с някогашния древен култ към слънцето по нашите земи. Легендите разказват, че Константин е снажният момък, който нито за миг не се поколебал да влезе в огъня в името на Бог и той го избрал за свой помощник, с цел да убеди всеки, който е прегрешил да играе върху огнена жарава.
Според преданията на друга легенда, първата нестинарка е изкупила греховете на жителите в село Българи, което било затворено и те се женили помежду си, като белезите върху децата били доказателство за техните прегрешения.
Още от незапомнени времена нашите предци са знаели, че огънят притежава магическа сила и пречиства не само предметите, преминали през него, но и грешните души.
Народните поверия гласят, че който прескача огъня ще бъде здрав през цялата година. Нестинарите, обаче, влизат боси в огнената жарава, за да изиграят своя ритуален танц, вярвайки, че светците ги покровителстват, докато са в огъня и им проправят път през него, за да не изгорят босите им крака.
Затова те държат в ръцете си икона на двамата светци Константин и Елена.
Българският народ свързва този ден с игрите по огън – нестинарството.
Наклаждат се големи огньове, а мъже и жени танцуват върху горящите въглени. Православната църква не признава този обичай, а напротив – дори и го преследва. Макар и танцуващите да държат икона на св. св. Константин и Елена в ръцете си, те са наричани „обладани от дявола„.
Народната традицията е запазена и досега в някои райони в оригиналния си вид, а по много места се изпълнява като атракция за туристите.
Днес празнуват носещите имената Константин, Елена, Динко, Ели, Елин, Елка, Койчо, Коста, Костадин, Костадинка, Елеонора.
