Българин стана третият пътешественик в света, който без чужда помощ покори Амазонската джунгла. Филип Лхамсурен премина над 5000 километра с кану, велосипед и пеша. Скитник по душа, страстен приключенец, писател и баща, той странства по „забравените пътища“. “Някои хора са направени за трудния, други за средния, трети за лесния път. Ако ти се случват най-големите трудности и проблеми, те ти се случват, защото можеш да минеш през тях“, споделя виждането си за изпитанията приключенецът.
Той смята, че с пътуването си през джунглата е изпитал съдбата си пред най-строгия учител, природата.
Израснал е в Монголия, където е родена майка му. Смята, че това е причината да преследва непрекъснато дивото. „Аз не съм екстремист, като всеки друг се страхувам да правя това, което правя. Но жаждата да науча, да видя, да изживея, понякога е много по-голяма“, споделя Филип.
Първото му голямо пътуване започва със завръщане именно към корените му в Монголия.
“Чувствам огромна празнина, която никога няма да се запълни – на майка ми. Тя много обичаше природата, тя ме научи на природата, на любовта, на дисциплината. И когато съм в града, винаги нещо ме тегли към природата“, казва още Филип.
Детските си години преживява в бежански лагер, по-късно се обучава във Френския чуждестранен легион. И до днес записва спомените си във военни бележници. Независимо дали ходи пеш, със стара лодка, кон или на гърба на камила, сред планините, мълчанието и лагерния огън се ражда идеята му за експедиции, задвижвани само от човешкия дух. Търсенето на границите на ума и тялото отвеждат Филип в едни от най-отдалечени кътчета по света от Чечения и пустините на Азия до джунглите на Амазония.
„Не търся адреналин, не отивам там да загина, но това е училище“, категоричен е българинът. Той разказва, че Амазония му е дала много, но и е взела много от силите му на човек от цивилизацията. „В един момент започваш да губиш контакт с нормалния живот, с XXI век, с хората, които обичаш, с приятелите. Никой не може да те чака, това е голямо изпитание. И постоянно да те подкрепят, защото си измислил нещо супер“, признава Филип.
Преминаването през пустинята не е безпроблемно.
Опит за покушение осуетява плановете на българина да покори дивата Амазония още преди 3 години. Но пак се връща там, където опасности дебнат на всяка крачка.
„За малко не ме убиха бандити. Спусках се по един ръкав на Амазонка и стреляха по мен. Имах късмет, че бях далече и не ме уцелиха, може би защото стреляха с допотопна пушка за лов“, спомня си приключенецът.
Признава, че пада духом. Крадат и лодката му, остава без пари. И решава да спре приключението си, превърнало се в кошмар.
Но когато си мислиш, че ти се случва най-лошото, може би ти се случва най-доброто.
„Бях приключил в себе си, нямах силата да продължа. Вдигна ме жаждата за живот – когато си на дъното, има само един път, нагоре. Останах в джунглата и намерих един приятел“, разказва Филип продължението на приключението.
И всичко започва отначало, зад гърба му е верният приятел Румен, който от 20 години живее в Амазония.
40-килограмовата раница на гърба става неговият дом. „Не само си проправяш пътя, но и си готвиш, събираш дърва, правиш огън, режеш риба“, разказва за всекидневието си Филип. Той имал среща и с местни жители от Еквадор, които му направили амулет – торбичка с магнит, която да сложи на врата си. В джунглата вярват, че именно магнитът държи змиите надалеч.
Така 5 месеца по-късно, след повече от 5000 км от Тихия до Атлантическия океан, Филип прегръща Амазония. И тя прегърща него.
„Не го правя за рекорди и слава, а защото ме прави щастлив“, категоричен е пътешественикът.
И въпреки че живее на ръба, Филип никога не би рискувал прекалено, ако това ще му коства живота и завръщането при семейството си. Защото, признава той, семейството е тази невидима за окото, но осезаема за сърцето подкрепа, когато човек върви по забравените от Бога и човека пътища.
