Падането на украински дрон-примамка край село Йовково, община Генерал Тошево, на около 100 метра от границата с Румъния, отново постави въпроса доколко защитено е българското въздушно пространство. Апаратът е паднал в близост до румънска компресорна станция и на около километър от българската станция на Трансбалканския газопровод.
Според министъра на отбраната Димитър Стоянов България има нужда от нови системи за откриване и унищожаване на дронове и придобиването им трябва да стане възможно най-бързо.
По думите му обаче страната е изгубила много време. Разговори за подобна техника се водят още от 2023 г., но към момента България не разполага с достатъчно системи за ефективно противодействие.
Министерството на отбраната работи по механизма SAFE за придобиване на около 10 системи срещу дронове. Те имат радиус на действие между 3 и 5 километра, което означава, че за плътно покритие на страната ще е необходим значителен брой техника.
„За да се получи едно плътно прикритие, колко броя системи трябва да бъдат закупени. Аз си мисля, че към момента това е непосилно за нашия бюджет“, коментира Стоянов.
Министерството води разговори и с американски компании, чиито представители се очаква да посетят България.
Как е паднал дронът
По намерените останки военните смятат, че дронът е украинско производство. Цената на подобен апарат е между 4500 и 5000 евро или долара, а обсегът му достига до 600 километра.
Разпиляването на отломките сочи, че апаратът вероятно е навлязъл от румънска територия към България. Намерен е и GPS модулът, но управляващата платка е повредена, което може да затрудни възстановяването на пълната информация за траекторията.
Сред разглежданите версии за отклоняването на дрона е въздействие върху GPS системата чрез т.нар. spoofing – подаване на фалшиви навигационни сигнали. Проверява се и възможността техническа повреда, включително проблем с определен чип, да е довела до промяна на курса.
Серийният номер на апарата е запазен, а информацията е предоставена на украинската страна. България работи по изясняването на случая съвместно с Румъния и Украйна.
Малък дрон срещу скъпа военна техника
Една от причините апаратът да не бъде засечен по-рано е комбинацията от изключително ниска височина на полета и малката му отражателна повърхност. Дронът е с дървена конструкция, покрита с композитни материали, а металните елементи са ограничени. Той не излъчва сигнал, което допълнително затруднява откриването му.
При потенциално опасен дрон България би използвала наличните си сили и средства – изтребители МиГ-29, вертолети „Кугър“, самолети Су-25 и зенитно-ракетни комплекси.
Това обаче поставя и друг проблем – икономическата цена на реакцията. Срещу апарат за няколко хиляди евро може да се наложи използването на техника за стотици хиляди или милиони.
„Да, не е рентабилно, но когато става въпрос за човешкия живот, за рентабилност следва ли някой да помисли“, заяви Стоянов.
Подобни инциденти вече са регистрирани и в други държави от региона. По думите на министъра случаи с дронове е имало в Полша, Румъния и Турция.
МиГ-29 остават необходими
Проблемите с противодействието на дронове се наслагват върху необходимостта България да поддържа и изтребителната си авиация.
Прочети още
Стоянов заяви, че експлоатацията на МиГ-29 в момента е безопасна, но призна, че поддръжката на самолетите до голяма степен зависи от наличните резервни части и възможностите на българския инженерно-технически състав.
По думите му основният начин за поддръжка на част от самолетите е т.нар. „канибализъм“ – използване на части от един самолет за поддържането на друг. България очаква резервни части от Полша и Унгария, а паралелно се работи и по обществена поръчка за ремонт на двигатели за МиГ-29.
Не е изключено страната да придобие и цял самолет МиГ-29 от Полша, ако това се окаже необходимо за осигуряване на резервни части.
F-16 идват, но преходът ще бъде дълъг
На този фон продължава въвеждането на F-16. Според Стоянов процесът върви с висок темп, но подготовката на летателния състав трябва да бъде извършена поетапно.
Той посочи, че до 2028–2029 г. България няма да разчита единствено на F-16 и МиГ-29 ще продължат да бъдат част от бойната авиация. При евентуално забавяне на втората партида F-16 преходният период може да продължи и до 2030 г.
Особено показателен е фактът, че към момента нито един от българските пилоти на F-16 не е напълно готов да носи бойно дежурство.
Подготовката включва летене при различни условия, включително през нощта. В момента българските пилоти се обучават само през светлата част на денонощието.
Стоянов посочи, че за подготовката на един пилот са необходими 120 летателни часа плюс 40 часа на тренажор.
„За първата си мечтаем, може и за втора“
На въпрос кога България ще придобие втора ескадрила F-16 министърът отговори лаконично:
„Ние за първата си мечтаем. Може и пък за втора, не знам кога.“
Така инцидентът с дрона край българо-румънската граница извади на преден план по-широк проблем – модернизацията на българската противовъздушна и противодронова защита изостава, докато заплахите от нисколетящи и трудно откриваеми безпилотни апарати вече са реалност в непосредствена близост до страната.
