Ново увеличение на основните лихви на Европейската централна банка (ЕЦБ) може да се наложи през декември, ако данните потвърдят по-устойчив инфлационен натиск. Това заяви управителят на БНБ Димитър Радев при откриването на OMFIF Sofia Forum в резиденция „Бояна“, предаде БТА.

Тогава Управителният съвет ще разполага с актуализирани прогнози, които ще помогнат да се оцени колко дълго ще продължи енергийният шок и как ще се отрази върху цените и заплатите.

Радев определи като правилно решението от октомври лихвите да останат без промяна след увеличенията през септември. Той обаче подчерта, че паузата не означава край на затягането на паричната политика.

Годишната инфлация в еврозоната достигна 3,8% през септември, като основен двигател е по-силното от очакваното поскъпване на енергоносителите. Това създава риск отклонението от целта на ЕЦБ от 2% да се задържи по-дълго.

Засега базисната инфлация остава относително стабилна и няма широко пренасяне на енергийния шок върху заплатите. Според Радев обаче не бива да се чака вторичните ефекти да се проявят напълно, преди да се прецени необходимостта от действия.

„Това не означава предварителен ангажимент за конкретно решение“, заяви той. Решенията ще се вземат на всяко заседание според новите данни.

Управителят на БНБ обърна специално внимание на по-силния ценови натиск в България. През септември годишната инфлация по хармонизирания индекс е 5,6% при средно 3,8% за еврозоната. По предварителни данни на НСИ, които според него предстои да бъдат обявени по-късно днес, през октомври тя достига 6%.

Радев подчерта, че членството в еврозоната ограничава външните рискове, но не премахва вътрешните. Значение продължават да имат потреблението, кредитирането и националните икономически политики.

Банковият сектор остава добре капитализиран и ликвиден, но бързият ръст на кредитите, особено жилищните, изисква превантивен надзор. Добрите показатели не са основание за облекчаване на изискванията, посочи той.

Радев призова и за устойчиви публични финанси. Мерките срещу енергийния шок трябва да бъдат временни и добре насочени, а икономическата политика – предвидима, за да не подкопава доверието и инвестициите.