За актьора Димитър Маринов пътуването към А-групата на Холивуд е като филмов сценарий. Изоставен като бебе, той е осиновен от семейството на най-малкия брат от известната фамилия тютюневи фабриканти Маринови, станали прототип на героите в романа “Тютюн”. Димитър е син на племенницата на Димитрина Маринова – Йорданка, но тъй като бил роден незаконно, а тя била много млада, предпочела да го даде за осиновяване. Лелята била омъжена за Димитър Маринов – финансист, индустриалец, шеф на Камарата на индустриалците по времето на цар Борис III, убит от комунистите. Преследван от репресивния режим, хвърлян в лагер, бит и унижаван, Димитър решава да преследва своята американска мечта, като остава тук само със 112 долара след едно турне. Сега той е един от петимата основни актьори във филма “Зелената книга”, който е с 5 номинации за „Оскар“, включително и за най-добра лента.   “За мен това е успех най-вече като българин, който успя да влезе в тази група, да докажа, че и ние имаме място, и всички мои колеги в България”, каза актьорът за BG VOICE в ексклузивно интервю минути след като бяха обявени номинациите. “Зелената книга” е съвместна продукция на компанията на Стивън Спилбърг “Амблин ентертейнмънт” и на “Партисипант медия” и е по действителен случай. Разказва за живота на гениалния пианист Дон Шърли и неговото джаз трио. Маринов е в ролята на Олег, чийто прототип е руснакът виолончелист Юрий Тахт. Действието се развива през 60-те години на миналия век, когато италиано-американският охранител Тони Лип е нает да вози и охранява афроамериканския джаз пианист в турнето му в силно консервативния американски Юг. Двамата използват пътеводителя “Зелената книга на негъра пътешественик”, списван години наред от цветнокожия пощальон Виктор Грийн, за да представи местата, в които се приемат цветнокожи пътници. Преди кастинга учителката му казва, че няма как за 5 дни да се научи да свири на инструмента, което му е нужно, за да спечели ролята. “Тя започна да се смее и съжалявам, че трябва да го кажа, но не е от гледна точка да се подиграя с някого, но тя каза – изглеждаш много женствен, държейки това чело. Трябва да си по мъжкар. Един вид цигуларски са ми китките, цигуларски са ми пръстите. Трябва да е по-мъжкарско”, обяснява Димитър. От дете той свири на цигулка – изнася концерти в Америка още през 70-те години, но завършва железопътен техникум. За да се подготви за НАТФИЗ, взема уроци при Невена Коканова. Но влиза в казармата, а после се опитва да избяга с „Ориент експрес“. Опитът се проваля и той е тикнат в политически лагер на комунистическия режим. Осъден е на 3,5 години затвор.

В затвора му чупят ръцете заради цигулката

От боя в ареста остават следи и до днес по гърба на Димитър. След едно турне в САЩ с Йълдъз Ибрахимова в началото на 90-те години остава в Ноксвил, Тенеси. Трудностите и постоянните несгоди изглежда не са пречупили българина, а упоритостта прилага и в подготовката за кастинга за “Зелената книга”. “Свирех по 5-6 часа на ден.

Жена ми почти се разведе с мен

През последните два дни даже взе децата и се премести при леля си, защото просто не се търпеше”, казва през смях Димитър. В “Зелената книга” Маринов си партнира с номинираните за „Оскар“ Виго Мортенсен и Махаршала Али. “Колкото е по-голяма звездата, толкова по-лесно се играе с нея.

Работата ми с Махаршала и Виго не беше дори работа, това беше приятелство, колегиално отношение, обяснява Димитър. – Виго особено е по-лежерен, по-освободен, той е европеец, пушехме цигари, пиехме червено вино. От друга страна, Махаршала е изключително дисциплиниран и страшно фокусиран човек. При него детайлите са изключително важни.” На Олег (в чиято роля е Димитър) е най-култовата реплика във филма, на която се гради и цялата му реклама. “Цялата идея на филма е, че Дон Шърли е гений, който се бори срещу расизма и репресията. И Тони Лип не може да го разбере. В критичния момент аз трябва да му обърна съзнанието, за да не ни “разстрелят” всички. Правя един монолог, в който казвам великата реплика: “Ти един път ме попита защо Дон Шърли прави всичко това. Ще ти кажа. Не е достатъчно да си гений,

нужен е кураж, за да промениш човешките сърца

Това е целият смисъл на филма”, разказва Димитър. Но тя не е била написана точно така в сценария. “Оригиналната реплика, която ние снимахме, не е тази, която в момента е във филма. Беше по-бъбрива, по-разточена, по-обяснителна”, казва Димитър. След много преснимания заедно с режисьора Питър Фарели стигат до тази фраза, която Димитър в крайна сметка изрича. “Идеята на целия филм е, преди да решаваме да направим или да осъждаме нещо, да се вслушаме, да се вслушаме и да чуем другата страна колкото и противоположна да е тя. И тогава – живот и здраве – се стига до онзи момент, в който промяната на сърцето ще промени съзнанието ни и решението ще бъде взето за двете страни, обяснява Димитър. – Това е цялата идеята на Питър Ферли – както той сам казва, това е филм за надеждата. Това е филм не само за желанието, а и надежда за събиране на двете противоположности – нещо, от което имаме толкова много нужда днес.”