Българите в чужбина ще могат да се идентифицират електронно, а това ще позволи дигитализиране на консулските услуги за тях, както и ще даде възможност за онлайн промяна на настоящия адрес. За плановете на новото управлението стана ясно по време на заседание на парламентарната Комисия по политиките на българите извън страната. Работната среща бе инициирана от председателя на комисията Антоанета Цонева, а в нея участваха министърът на електронното управление Божидар Божанов и експерти. Един от приоритетите на Божанов като министър е въвеждане на електронна идентификация на българите, като преди време той прогнозира, че това може да стане до няколко месеца. С дигитализиране на консулските услуги за българите в чужбина големите опашки и недостигът на консулства могат да останат в историята, смятат експерти. За консулска услуга често е необходимо да се чака шест месеца, а в много държави
консулствата не достигат
Активистът за отворени данни Боян Юруков обяви пред депутатите от комисията, че пред българските консулства често пъти се извиват по-големи опашки, отколкото пред индийските. Тежък проблем има и за българите зад граница, които трябва да предоставят огромен набор от документи само за една заверка.
До каква степен ще могат да се дигитализират консулските услуги? Българите в чужбина сега не могат да използват квалифициран електронен подпис и електронната идентификация, както тези в страната. Министър Божанов е категоричен, че това би могло да стане през мобилния телефон. По-високо ниво на защита ще има при ползването на здравни услуги в България. Електронната идентификация е предусловие за всякакви електронни услуги, включително и за българите в чужбина, заяви министър Божанов. Предстои да се направи преглед с Министерството на външните работи за
най-масовите консулски услуги
които могат да бъдат дигитализирани. С електронната идентификация ще може да се прави и онлайн промяна на настоящия адрес, което пък ще даде по-ясна представа къде са позиционирани съгражданите ни в чужбина. Това ще даде основа за по-добро планиране на ресурсите и капацитета, които са необходими на консулствата, за да предоставят услуги на българите зад граница. Данните на Главната дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО) към септември 2021 г. показват, че от 1990 г. досега близо 745 000 българи са посочили настоящ адрес в чужбина, което е много под броя на хората, които живеят извън страната. Сега смяната на настоящ адрес става единствено на хартия. По същия начин се издават или подновяват документи за самоличност.
Голяма пречка за развиването на съдържателна политика за нашите сънародници извън страната се оказва именно липсата на достатъчно надеждни данни за тяхното разположение. Идеята за дигитализиране на консулските услуги не е нова. През 2016 г. българското външно министерство пусна в действие платформата за електронните консулски услуги. Заради действащото тогава законодателство системата е била разработена така, че да може да се ползва
само с електронен подпис
издаден от български доставчик на удостоверителни услуги. Това крайно ограничи броя на евентуалните ползватели на платформата и доведе до печален резултат. Така тази система се оказва безполезна. Тогавашният външен министър Екатерина Захариева заяви, че са направени редица срещи между представители на нейното ведомство и на вътрешното министерство, след които е решено да се позволи подаването на заявления и без електронен подпис. Стартът на проекта бе през април 2014 г. с бюджет от 751 625 лв. Приложението е предвидено да помага на българи в чужбина да подават електронно заявления за лични карти, паспорти и дубликати на шофьорски книжки, така че да не е необходимо първоначално явяване в консулската служба. Така след 5 г. тази услуга за подаване на заявления за български лични документи без електронен подпис стана възможна едва през февруари 2021 г.
