Дядо Добри целува ръка на всяко дете, което е дарило стотинки
С дарения, събрани от дядо Добри, в момента се изгражда храм- паметник на гара Елин Пелин. За построяването му старецът е събрал 12 хил. лв. Дядо Добри Добрев, известен и като „светеца от Байлово", през миналата година навърши 100 години. Той е роден на 20 юли 1914 г. в с. Байлово под името Добре Димитров Добрев, но за много хора е известен като „светеца от Байлово". Дядо Добри не помни детството си, но помни добре сватбата си през 1940 г.
Има четири деца, но надживява две от тях. Една от дъщерите му се грижи за него и за малката му къщичка в църковния двор на селото. По време на бомбардировките над София през Втората световна война близо до дядо Добри пада снаряд и почти го лишава от слух. Около 2000 г. той решава да дари всичките си имоти на църквата и така заживява в малката пристройка на църквата на Байлово. Дълги години всеки ден ходи пеша до столицата, където събира дарения за църкви и манастири.
През 2005 г. дарява 10 хил. лева за църквата „Св. св. Кирил и Методий" в Байлово. Две години по-късно дарява 25 хил. лева за реставрацията на Елешнишкия манастир и църквата на село Горно Камарци. През 2008 г. дядо Добри дарява средства за ремонт на църквата в Калофер, а през 2009 г. дава 35,700 лв. и на храм-паметника „Св. Александър Невски" - най-голямото частно дарение в историята на катедралата.
Официално дядо Добри не е удостоен с почетни обществени звания, но има страница в интернет, създадена от хора, трогнати от делата му, а също така и широк кръг почитатели в социалната мрежа фейсбук. За него неведнъж са писали и големи международни издания.
Въпреки преклонната си възраст той все още пътува до София, където в катедралния храм „Александър Невски" събира милостиня, която дарява за православните църкви.
„Дядо Добри е особен човек, знаете, че дарява. Той е загадка за всички и така ще се запомни", казва кметът на Байлово Бойко Неделчев. „Дядо Добри има правото от Бога да живее 100 години. Като младеж по време на бомбардировките беше прислужник в министерство. Имал е 4 деца, живял е със съпругата и майка си - вдовица от Балканската война. Изоставил ги е и се е отдал на Бога", разказва Никола Кайджиев.
Учителката Марина Боева допълва, че уважават столетника заради добрата душа, благотворителността, която прави, и неговото трудолюбие. Мъдростта, която е запомнила от него, е: „Да вярваме в Бога, в доброто, в добрите хора и да правим добрини, защото човек се запомня с добрите дела."
