Веселин Стойнев, „Икономист"

Сблъсъците между българи и роми вече прерастват до етнически конфликт. Българите от Асеновград получиха подкрепа далеч не само от радикализирани елементи, търсещи подобни поводи за „патриотична" изява из страната. Ромите от Асеновград не се радваха само на традиционната вътрешна сплотеност, но и на солидарността на жителите на „Столипиново". Все по-невъзможно става разликата между значителна част от ромското население и мнозинството от останалото население в страната да остане просто цивилизационна - като драстично по-ниско образование, хигиена, бит, култура и пр. Тя все повече добива и за едните, и за другите етнически измерения - вие сте неуки, мръсни, крадливи и пр., защото сте цигани. И - ние сме цигани, защото вие сте българи.

В годините на прехода ромите масово се декласираха още повече отпреди. Ромската интеграция все не се случваше, защото се провеждаше като НПО мероприятие, а не като държавна политика. Дори Десетилетието на ромското включване се оказа една голяма непеощина с държавно участие. При гетоизацията декласираните образователно, здравно, трудово, хигиенно, жилищно произвеждат още повече декласирани - декласирани по рождение. Детето, родено в ромско гето, няма почти никаква друга перспектива, освен да повтори живота на родителите си, дори в по-лош вариант. Единственият ограничител на нарастването на гетата е трудовата миграция на Запад. Една немалка част от ромите, които живеят разпръснато по градове и села в страната, малко или много са по-интегрирани и имат работа, макар най-често нискоквалифицирана и слабо платена.

Ако наистина се прави нещо сериозно за ромската интеграция, то трябва да е центрирано към децата. Правителството, изглежда, осъзнава това и премиерът Борисов обяви инициативата „Магистрала в знанието", която да върне в клас отпадащите от училище, най-често ромчета. Защото в бъдеще те или ще са клиенти на МВР, или на социалните системи, като второто е само тактически пò за предпочитане. Държавата, както и сега, ще бъде далеч по-мека към ромите поради страх от етнически конфликти, а останалите граждани ще са все по-убедени, че ромите са специална категория, която има само права, не и задължения.

Връщането на децата в клас ще се извършва от междуведомствени екипи по места, подпомагани от МВР - за респект и чувство за сигурност. Те трябва да издирват ромчетата, непосещаващи училище, из цялата страна, да убеждават родителите им в нуждата от образование и да спират социалните им придобивки при отказ. Подходът си струва, но прилича повече на пилотен проект с перспективи за ограничен успех. Нужни са далеч по-комплексни мерки, за да има наистина реални резултати. Голямата цел трябва да бъде изваждането на новите ромски поколения извън гетата. А това значи жилищна политика, програми за субсидирана трудова заетост, подпомагане за разходите, свързани с образованието, и т.н. А защо не и РПУ-та на МВР в гетата по идеята на вицепремиера Валери Симеонов. Само че с назначаването на значителен дял роми полицаи в тях. Това може да помогне за деетнизирането на правоприлагането и за създаването на чувство за законово самоуправление.

Голямата опасност е новата правителствена инициатива да се окаже поредната малка, изолирана, енджиойска или просто пиар активност на държавата. Тогава проблемите ще избухват с все по-голяма сила година след година. Гражданите обаче не бива да си правят илюзии, че и при успешна и комплексна държавна политика по ромската интеграция скоро могат да видят трайни резултати. Проспаните десетилетия не се компенсират с един управленски мандат.