от Кота Нула, Ню Йорк

Вторник, 11 септември. Денят и датата ще останат завинаги в съзнанието на света и още дълго време ще определят хода на историята и какво предстои да се случи. 11 години след най-кървавите атаки в модерната история Америка и светът отбелязаха тъжния повод с редица церемонии. На 11 септември 2001 г. терористи на „Ал Кайда" отвлякоха 4 самолета, два се врязаха в кулите близнаци на Световния търговски център в Манхатън, един в сградата на Пентагона, а четвъртият се разби на поле край градчето Шенксвил в щата Пенсилвания след съпротива на пътниците. Смята се, че целта на този самолет е бил Белият дом. Заради президентската кампания тази година фокусът е изцяло върху жертвите и техните семейства. Политиците избягват да привличат вниманието върху себе си, за да не бъдат обвинени, че използват повода за нуждите на своите кампании. Фокусът остава изцяло върху семействата и роднините на жертвите, а сърцата на американците са заедно с най-малките жертви - едно особено поколение, наричано „Децата на 11 септември". Близо 3000 момчета и момичета нямаха навършени 18 години в деня на атаките. Стотици от тях са били бебета. За тях остават старите снимки, откъслечни спомени и усещането, че нещо липсва в живота им. Вие сте виждали тези момчета и момичета - вече 11 години те произнасят имената на своите майки и бащи, които няма да бъдат до тях във важните моменти от живота им... няма да създават заедно своите спомени.

Като тийнейджър Брендън твърди, че прави същите физиономии като баща си

„Помня, че за моя първи Хелоуин бях облечен като пчела и обикаляхме квартала. Той ме носеше и ходехме по къщите и казвах - лакомство или номер. Това е единственият ми спомен", казва Брендън Фицпатрик. Той е бил на 2 години, когато баща му Томас Фицпатрик умира в атаките. По чудо момчето има някакъв спомен от този първи и последен Хелоуин с баща си. „Той тръгна от нас и каза, че трябва да отиде до Световния търговски център, защото е забравил нещо. Той трябваше да пътува в командировка." Томас Фицпатрик никога не стига до летището и никога не се прибира обратно у дома. Шест месеца преди 11 септември се ражда и неговата малка дъщеря Каролин, за която баща й ще бъде само образ от снимките. Така е и при 12-годишният Марк Линч. Той е бил само на годинка, когато баща му Робърт умира в атаките. „Не е бил много висок - имал е мустак и леко е оплешивявал. Аз мисля, че приличам на мама, но малко и на него, имам неговите очи", казва Марк. Баща му - 44-годишният Робърт Линч, се обадил минути след удара на съпругата си, за да й каже, че я обича и е ОК. Малко след това влиза в сградата, за да помогне на хората вътре, и никога не излиза. Той има общо 5 деца. Едно нещо обединява всички тези момчета и момичета. За тях тази загуба е много лична, но едновременно с това и толкова публична. От картините по телевизията, през плакат в училище или корица на списание в местния магазин. Навсякъде има неща, които им напомнят за трагедията. Едно от тези деца ми каза, че всеки път, когато види кадрите от 11 септември, все едно баща му умира отново, отново и отново. Веднага след атаките се появиха много организации като „Децата от вторник", които търсят начин да им помогнат, да ги събират в групи и организират различни летни лагери. Но много от тях ще прекарат живота си с психологически травми и депресии.  

Това е любимата снимка на Брендън Фицпатрик заедно с баща му Томас, майка му Мериън и новородената му сестра Каролин. Четири месеца след тази снимка Томас загива в атаките

„На любимата ми снимка с него той ме държи в ръцете си, аз съм бебе, а в далечината има залез... красива е", казва Марк Линч. Той пази снимката с баща си на нощното шкафче в стаята си. Той има и още един скъп спомен от него - телескоп, който той му подарил и въпреки че не знае как да го ползва, стои винаги разпънат - вгледан в небето над Ню Йорк, където Марк вярва, че се намира и баща му.