Защо японските деца никога не плачат? Отговорът на този въпрос е известен на всички майки от Страната на изгряващото слънце. Къде бъркаме във възпитанието на децата си и защо те растат толкова нервни, неуравновесени, агресивни? Да, вярно е, че в Япония става дума за други културни традиции, но все пак има на какво да се научим от японските майки.
В японските градове доста често се срещат майки с малки деца на улицата и на обществени места. Има ги във всеки магазин, в кафене, във фризьорски салон. А майки с деца на гърба или на гърдите, каращи колела или малки скутери, са обичайна гледка от градския пейзаж.
Японците са изпреварили всички останали нации с дрехи за майки с деца и всевъзможни кенгурута, слингове. Нещо повече - в магазините за дрехи за майки и деца се продават палта и якета, които могат да се обличат върху детето, което седи в раничката или в специални „джобчета”. Такова яке има две качулки: една за майката, а друга, по-малка - за детето. Просто майката е излязла в дъжда и е облякла едно яке за двама - за себе си и за детето.
Прочети още
Създава се впечатление, че японските майки никога не се отделят от децата си и решават всички свои проблеми в тяхно присъствие. И това не са модерни тенденции във възпитанието на децата, а проява на една от най-старите и дълбоки културни традиции в Страната на изгряващото слънце.
Близко общуване
Малкото дете винаги е било близо до майка си. В миналото японските майки просто завързват бебетата с парче плат на гърба или на гърдите си, както им е по-удобно, в зависимост от това, какво трябва да вършат: да работят на оризовата плантация, да готвят или да се грижат за по-големите деца.
Семействата имат много деца, и когато се е ражда още едно, майката премества предпоследното дете (обикновено на една годинка) на гърба на най-голямото дете. Съвременните японци имат само едно или две деца. И въпреки това, повечето жени, след като се омъжат, напускат работа и се посвещават на дома и семейството. Когато децата тръгнат на училище, те също се нуждаят от много грижи и не е прието майката да ги поверява на някой друг.
Япончетата първо се научават да говорят, а след това да ходят. Майката непрекъснато говори с детето, обяснява му какво прави, шегува се с него, пее му песнички, постоянно повтаря думите, които то първо трябва да запомни, и рано или късно то започва да ги повтаря. Японците от бебета са научени да се отпускат в неудобни пози и спокойно си дремят в метрото или в автобуса, заспиват на скучни обществени мероприятия, на концерти.
Работеща жена с дете? Абсурд!
Да дадеш на някого детето си, за да отидеш на работа, в Япония означава да го натовариш със своите задължения. Общественото мнение не одобрява това. Даже ако една жена с дете работи, тя не може да разчита на снизходително отношение от страна на шефове и колеги. Затова - по-добре да не работи, а бащата да се товари, ако трябва, с работа на две места, за да издържа семейството.
Традиция след традиция
Малките деца и през нощта са заедно с родителите си. Японците спят върху татами - тръстикови рогозки, с които е покрит подът в къщата. Има ги и в съвременния японски дом. Най-малкото дете винаги спи с майка си под една завивка, ако поиска да яде през нощта - тя веднага го кърми. Детето продължава да спи под една завивка с майка си до 8-годишна възраст, а понякога и след това. А как правят секс родителите? Не е много удобно, признават те, чакат детето да заспи.
Защитната аура
Родителите продължават да носят детето си на гърба или на ръце, докогато то иска това. Те винаги са готови да му дадат своето „амае” (от яп. „амаеру” - „грижа се, обичам”). Отстрани изглежда, сякаш никой не се кара на децата. Една от особеностите на японската речева култура е да не се изразява всичко с думи. Децата много лесно усещат недоволството на родителите и биват наказвани с лош поглед или неодобрително мълчание.
Японците имат и още един метод за възпитание - „изгубеното дете”, на японски „майго”. Когато на детето му омръзне да бъде непрекъснато завързано за майка си и започне да проявява любопитство и самостоятелност, никой не го спира, а... само го оставят „да се изгуби”. В Япония никой не краде деца, транспортът е по-безопасен. Всички хора много добре знаят този номер и помагат на „майго” да намери мама.
Ето, така растат малките японци - в постоянен емоционален и физически контакт с родителите си. Здравата родителска прегръдка, която детето получава при първо свое желание, създава защитна аура около него, и това усещане му дава спокойствие и увереност. Защо да плаче тогава?
