Данъчните служители в САЩ са с повече оръжия, отколкото морските пехотинци. Това показва доклад за въоръжаването на чиновниците и похарчените пари за автоматични оръжия и амуниции. Според публикуваните от The Wall Street Journal цифри, данъчните, които имат автоматични оръжия, са над 200 000. За сравнение, морските пехотинци са 186 000. За да въоръжат събирачите на налози, САЩ са похарчили 21,6 милиона долара. Това се е случило между 2006-а и 2019 година. Парите са дадени
основно за автоматични оръжия и боеприпаси
Камарата на представителите на САЩ вече разглежда законопроект, с който да ги разоръжават. Въпросът е обаче защо е било необходимо събирачите на налози да са по-добре въоръжени от морските пехотинци? Освен голямата огнева мощ, данъчните могат да извършват и арести, като отново агентите на IRS с подобни права са повече от тези на елитните служители на морската пехота. Не само IRS са тежко въоръжени. 103 федерални агенции, които са извън Министерството на отбраната, са похарчили 2,7 млрд. долара за оръжия, боеприпаси и военно оборудване между 2006-а и 2019 година. По време
на мандата на Доналд Тръмп само са пръснати близо 1 млрд. долара
за тази цел. Агенции като тази на ветераните също е била въоръжена, офисът на президента на САЩ също, SBA, която отговаря за малкия бизнес в САЩ, Администрацията за социално осигуряване, както и метеорологичните служби, дори и Службата за инспекция на здравето на животните. Парите, които са дадени за въоръжаване на тези институции, са близо 200 милиона долара.
Въпреки многото пари, които са дадени за въоръжение, контролът не е на високо ниво. 228 автоматични оръжия са изчезнали само за последната година. Департаментът за вътрешна сигурност пък е изгубил 1889 значки и 25 печата само за една година. Военните ветерани също не са били подминати. Само за боеприпаси за тях САЩ са платили над 650 000 долара. Оборудвани са и с пистолети. От 2010 година насам пък ветераните са били въоръжени с над 11 млн. патрона за 25 млн. долара.
Американската данъчна система е най-прогресивната
Богатите не плащат справедлив дял, искат да им наложат свръхданък. Дори на фона на набиращите инерция първични президентски избори, демократите са на едно мнение, що се отнася до данъчното облагане: богатите американци не плащат справедлив дял. Демократите от Конгреса се включиха в дебата, като предложиха 10% свръхданък за доходите над 2 милиона долара. Ако бъде приложен, списъкът с желания на демократите за данъци може бързо да прерасне в огромно източване на американските семейства – както подоходният данък нарасна през първите му 50 години. Това, което започна през 1913 г. като едва 7% налог върху печалбите над 500 000 долара (почти 13 милиона долара по цени от 2019 г.), скочи през 1963 г. до 72% данък върху доходите над 44 000 долара, пишат за Wall Street Journal Фил Грам и Джон Ърли. Твърдението, че богатите американци плащат по-малък дял от доходите си като данъци, е доказано невярно. Данните показват, че действително платените данъци (федерални, щатски и местни) като процент от изкарания доход и получените трансфери нараства плавно от 5,1% в долните 20% от домакинствата до 39,6% в горния 1%. Разбира се, средното домакинство в горния 1% остава с почти
18 пъти повече доходи след данъци и трансфери от средното такова
в долния квинтил. То обаче плаща 219 пъти повече данъци. Данните на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) показват, че САЩ имат най-прогресивната система за облагане на доходите в света, като горните 10% от заетите плащат 45% от всички подоходни данъци, включително социални и здравни осигуровки, в сравнение със само 28% във Франция и 27% в Швеция. Ако правителството на САЩ харчи толкова голям дял от брутния вътрешен продукт и има същата данъчна структура като Франция, горните 10% от работещите в САЩ биха плащали това, което и сега, но данъците на долните 90% ще се удвоят. Въпреки че последните сравнителни данни на ОИСР са от 2015 г. - преди Закона за данъчните съкращения и работните места от 2017 г., Съвместната комисия по данъчното облагане показа, че данъчната система на САЩ, по отношение на пропорционалната данъчна тежест, стана по-прогресивна след намаляването на данъците през 2017 г. На какво основание тогава демократите твърдят, че богатите не плащат справедлив дял от данъците? Те избират изолирани случаи на домакинства, които поради начина, по който получават и използват доходите си, са далеч от статистическата оценка и
по никакъв начин не са представителни за повечето данъкоплатци
Макар че данъчните декларации на Бил Гейтс никога не са били публично достояние, смята се, че той е дал 45 милиарда долара за благотворителност. Вероятно той е намалил данъчните си задължения, след като раздава толкова много от богатството си. Но не е ясно дали общественият интерес ще бъде защитен чрез по-голямо облагане на Гейтс, като му се оставя по-малко да дарява за частни благотворителни организации. За да променят съществено данъчните задължения на Гейтс, демократите биха могли да отменят приспадаемостта на благотворителните дарения, но до този момент никой техен кандидат не е направил такова предложение.
Подобно на Гейтс, Уорън Бъфет дари милиарди за благотворителност. И въпреки че може да носи стотици милиони долари годишно на компанията си Berkshire Hathaway, той си плаща само символична заплата. Тъй като рядко продава активи и прави значителни благотворителни дарения, Бъфет би могъл, както често казва, реално да има
по-ниска ефективна данъчна ставка от своята секретарка
Случаят на Бъфет илюстрира аргумента на левицата, че свръхбогатите избягват данъци просто като избягват доходите. Хората с чувство за справедливост могат да спорят дали хроничен спестител на богатство като Бъфет, който харчи толкова малко от него, плаща справедливия дял данъци. Има основателни аргументи, че той е обществен благодетел.
Каква е целта на облагането
Каква е целта на данъчното облагане, ако не да служи на общото благополучие? Дотолкова, доколкото Бъфет просто натрупва и не консумира, богатството му създава работни места и насърчава общия просперитет, вместо да го облагодетелства лично. Макар и по-приятен и по-щедър от Ебънийзър Скрудж, Бъфет прилича на финансиста от викторианската епоха по сдържаното се потребление. Парите не са били от полза за Скрудж, защото той не ги е харчил, но спестители като него са финансирали инвестициите, които са донесли на Англия от 19-ти век най-високия жизнен стандарт в света. Ще бъде ли по-добре за обществеността, ако правителството отклони милиардите на Бъфет от насърчаване на общия просперитет или богатството на Гейтс от неговите благотворителни проекти?
Каква е статистиката?
Твърдението, че заможните хора не плащат справедливия си дял от данъците, е показателно, тъй като се вписва в модел, все по-често използван от левицата. Техният аргумент отхвърля или грубо изкривява статистиката, като вместо нея привежда откъслечни доказателства. Когато отчетете, че 1,9 трилиона долара държавни трансфери се получават ежегодно от американци с ниски доходи, става ясно, че бедността е почти премахната в САЩ. Тази помощ не достига до всички. Все още има видимо бедни хора, които живеят по улиците на Сан Франциско, Лос Анджелис и Остин, Тексас. Вместо да се съсредоточат върху прагматични решения за увеличаване на жилищния фонд и по-добро обслужване на хората с психични заболявания, демократите изискват повече преразпределение. Предполагаемото неравенство на доходите в Америка се стеснява драстично, когато анализаторите отчетат данъците и всички трансферни плащания, като американската данъчна система е най-прогресивната в света. Само че демократите са обсебени от класацията на списание Forbes за 400-те най-богати хора и наричат данъчната система несправедлива. Системата на свободния пазар избави милиарди хора от бедността в световен мащаб. Трябва ли сега тя да бъде унищожена, защото някои хора са изпаднали от социалната система, докато няколко допринесоха значително за благосъстоянието на обществото и пожънаха част от това, което произведоха? И между другото, къде работи социализмът днес и къде е работил някога.
