В този брой публикуваме едно проучване, според което половината българи в чужбина мислели сериозно за прибиране в България. Не за празниците или лятото, а да живеят там. Данните са от анкета сред 4,300 наши сънародници в 70 държави по поръчка на Българската асоциация на софтуерните компании. Повече за него може да прочетете на страница 26. Не е чудно, че софтуерните компании търсят свежа работна ръка, образована в чужбина. Заплатите в този сектор са огромни за България (началните за програмисти стартират на 4,000 лв. и оттам само нагоре), а с тези пари хората могат да живеят вероятно по-щастливо, отколкото в чужбина. Разбира се, ако не обръщат внимание на заобикалящата ги околна среда. Програмистите имат това свойство да се изгубват във времето и пространството и да не забелязват нищо около тях. Но не съм сигурен за техните половинки и деца, а има имигранти с други професии, които биха се върнали. Не ме разбирайте погрешно – обичам България, всяка година прекарвам по няколко месеца там и съм благодарен на съдбата, че имам тази възможност. Но колкото по-дълго стоя там, успявам да забележа повече неща, които обикновено не правят впечатление, когато си за 20-ина дена във ваканция. Започваш да се заглеждаш по вестникарските заглавия и да чуваш разни неща от сутрешните блокове и новините. Налага ти се да минеш през някоя институция – независимо дали държавна или частна – усещането е еднакво. Започваш да забелязваш онези хора, които са извън обичайните посетители на заведенията и местата, които посещаваш по време на кратката си ваканция и които първоначално не ти правят впечатление. Някои от тях те шокират с грубостта и безпардонността си, с нещата, които си позволяват да правят безнаказано. Други ти свиват сърцето, когато осъзнаеш, че са например бивши учители, които сега просят. Всичко това обилно полято с неограничена корупция, преплетено в необичайно сложни интереси и конфигурации, които обаче бързо стават ясни, защото в България... всички се познаваме. "Няма такова нещо като конфликт на интереси, интересите винаги са в синхрон, не са в конфликт", каза в петък сутринта Владислав Горанов – финансовият министър, проверяван в чий апартамент живее без пари (жокер – братята Домусчиеви). Е, вероятно си казвате – може и да е по-зле. Можеше президентът да е разследван за връзки с Русия. Не ставайте смешни. В България тези връзки не се разследват. Те се поощряват. Никой даже не ги крие. А хората не са възмутени толкова, че Русия нападнала няколко украински кораба, след като преди това незаконно анексира Крим. Не. Те са притеснени, че е много близо до България и като член на НАТО да не се забърка страната ни в нещо. Щото може да е много опасно. На никого не му минава през ума, че когато Русия приключи с Украйна, може да реши да си вземе нещо друго, което отдавна смята за свое – България. И която източва чрез високите сметки за горива и други далавери, превърнати в държавна политика. Та точно с тези ли хора трябва да се живее? Добре да си помислят онези 50% от сънародниците ни в чужбина, които планират да се завърнат. Иначе България е страхотно място.