За много имигранти в Америка България е просто „там“. Някъде, където те не са се прибирали от много време, но откъдето са най-свидните им спомени. Някъде, за където правят планове да се върнат всяка година, но по една или друга причина не успяват. Така неусетно те стават едни постоянни имигранти, потопени в житейските проблеми и успехи в новата си Родина. Тези наши сънародници обаче продължават вътрешно да скърбят за България и да се питат как всъщност се живее „там“ и не е ли по-добре да се върнат. За тях, а и за всички имигранти от Америка е новият филм на Богдан Дарев. Режисьорът от Сиатъл е на турне из Америка за прожекциите на вълнуващата лента. В събота той беше
на гости на център „Магура“
в чикагското предградие „Арлингтън хайтс“. Зрителите очакваха с нетърпение да видят разказа на Богдан, тъй като предният му филм „Тази баба“, който излезе преди няколко години, се прие много добре и в Америка, и България. Сегашната лента пък е реализирана с подкрепата на общностите ни на Западния бряг. „Първата ми цел е да покажа филма на колкото се може повече хора, защото винаги съм вярвал в силата на киното да сплотява и обединява“, казва Богдан. „Другата ми цел е да мога да продължавам да правя филми, за което имам нужда от финансова подкрепа и стабилен месечен доход. Засега все още работя на няколко други места, докато работя над филмите си“, допълва той. Гостите в „Магура“ харесаха филма много и не спряха да задават въпроси на Богдан, а той беше радостен да отговори на всички. Една жена дори се разплака, докато споделяше, че е свързана лично с едно от местата, където са правени снимките. Филмът
„Там“ е
разказ за България през погледа на един имигрант
в Америка, който не се е прибирал в Родината от 23 години. Това е всъщност историята на Богдан Дарев. Той идва в Америка през 1995 г., когато е едва на 18 години. Успява да стане мениджър на ресторант и дори имал възможност да отвори свой такъв, но в крайна сметка оставя идеята „да прави пари“ и се отдава на киното. От 2008 г. се занимава професионално с това. Богдан успява също да създаде дълбоки връзки с българската общност в Сиатъл, където живее и почти винаги участва в събитията там, както и помага на много хора. Съпругата му Мария Апостолова пък е скулптор, но също изработва декори и костюми за филми. Тя е създала и „Творилница на колела“, в която работи с българчетата от Сиатъл и района. През миналата година Богдан най-накрая получава мечтаната зелена карта и решава да направи филм за завръщането си. „Филмът е сниман хронологически“, обяснява режисьорът. „Снимах от момента, в който кацнах на летището в София, до тръгването обратно. Едновременно с това и монтирах. Беше голямо предизвикателството да се отдадеш на незнайното“, допълва той. Снимките отнемат два месеца – от юли до септември 2018 г. За това време българинът успява да посети село Лилково в Родопите, София, Варна, Банско и други. По пътя си среща обикновени хора – баща, козар, поет, художник, скулптор, архитект, учител, биолог, различни музиканти и запечатва историите им на лента. Заедно с това разказва и своята история и за чувството да се върнеш в Родината след 23 години.
Особено място във филма заема поезията на Николай Господинов
„Винаги съм искал във филмите ми да има поезия и се случи така, че се запознах с Николай случайно във Варна“, разкрива Богдан. „Той е пенсионер, едновременно с това работи като пазач и се издава сам. Показа ми свои произведения и веднага осъзнах, че тази поезия трябва да бъде във филма“, прибавя авторът на „Там“. Богдан казва, че след пътуването му в него определено е настъпила трансформация. „България за мен, преди да се върна, беше една незнайна бездна, един водовъртеж от спомени, чувства и хора. Но връщайки се „там“, за мен България стана много повече от една държава. Тя е просто състояние, душевност, дар, който ние можем да дадем на света“, казва сънародникът ни. На въпроса дали би се върнал завинаги в България Богдан отговоря положително, без да се замисля. „Част от мен иска да живее „там“. Искам и да пътувам, да се докосвам до нови места, хора и култури. Имам желание да снимам игрално кино в България", мечтае на глас той. Един от героите в „Там“ заявява, че ние живеем в електронна игра, в която трябва да „катерим нива“. Друг герой разказва, че сме в матрица. И когато той се опитал да излезе от нея, трябвало да премине не просто през дупка, а през цяла пещера. Според автора на филма от играта можем да излезем само когато сме заедно. „Има го и в хорото – с едната ръка даваш, с другата вземаш. Може би с едно общо хоро можем да се изкатерим по нивата“, предполага Богдан. Излизането от матрицата пък според него зависи само от отделния индивид и готовността му за подновяване, за скъсване със старото, за да се даде път на новото.
През сълзи
След филма Даниела Такова сподели, че се е развълнувала много да види кадри на село Лилково. Тя била там преди няколко години за кръщенето на дъщерята на най-добрата си приятелка и кръстница на нейното дете. Тъй като приятелката на Даниела е решила тази година да направи библиотека в Лилково, Даниела обеща да занесе в нея екземпляр от донесените в Америка от Богдан книжки с поезия на Николай Господинов. „Не мога да повярвам, че това се случва в момента“, каза българката от Чикаго. Антон Цеков също сподели, че е харесал филма и препоръчва на всеки да го гледа. На прожекцията имаше и американци. Натали, която беше дошла по покана на своя приятелка от България, каза, че е харесала красивите гледки от Родината ни.
Нашето „там“ може да бъде тук
в Америка, „ако човек първо погледне вътре в себе си и реши от какво има нужда и пречисти душата си“, споделя Богдан. „После човек трябва да се интересува от това какво се случва в България, от този мост, който се строи между българи имигранти в чужбина и тези „там“. Хората трябва да вземат и участие в събитията в тяхната общност“, обобщи сънародникът ни. За тези, които не смятат да се връщат, Богдан отправя съвет да не спират да водят децата си на българско училище и по този начин да запазват наследството си. "Кой ще се върне е личен избор. След филма много хора идват и ми споделят, че ще го направят. Според мен не може човек да чака държавата да го приветства или икономиката да го приветства. Човек се връща, защото има нужда да бъде полезен там“, казва Богдан.
От друга страна, "там" може да заприлича на "тук"
когато „повече хора от България разберат, че ние не сме ги изоставили“, сигурен е Богдан. „Тогава нещата ще започнат да се променят и ще започнат да се променят на ниво извън политика и религия“, прибавя той. „Там" ще бъде представен още в Сиатъл Шарлът, Синсинати. Богдан вече работи усилено по следващия филм „Кавал парк“, който се снима от три години. „С него искам да проследя българския дух в музиката“, казва той. „Другата тема във филма е как един американец може да обича толкова много България и българските народни мелодии. Обединяваме кавалджии от България и Америка“, разказва за проекта си режисьорът, който също взема уроци по кавал. Той се надява догодина по това време да е на турне с „Кавал парк“. Друга инициатива, свързана с киното, която Богдан се опитва да направи все по-популярна, е платформата Filmabee. Тя ще има за цел да представя различни творци, да ги събира като на кръстопът, за да могат те да обменят идеи. От нея хората ще могат да гледат и наличните филми.
Освен всичко Богдан пише и книга
Все още е учител по кино и литература на деца между 10 и 15 г. в американско училище, но скоро ще се оттегли, за да прави филмите си. Но тъй като той много обича децата, издаде специално за BG VOICE, че в момента участва в написването на филм за българските деца в чужбина по образец на някогашните български детски филми. Идеята му е филмът да обиколи всички български училища в Америка и по света.
