Необятната човешка история е населявана щедро с безброй измамници. Понякога някои от тях остават известни и за идните поколения, а други се промушват между датите и фактите нечути, невидени и незапомнени. Чували ли сте за Перкин Уорбек например! Той с помощта на противниците на Хенри VII се представя за Ричард, херцога на Йорк, който години наред е затворен в Лондонската кула заедно с брат си и в крайна сметка двамата се смятат за безследно изчезнали. И Уорбек претендира за трона на Англия. В началото на 17 век пък в Русия най-малко трима души твърдят, че са най-малкият син на Иван Грозни. Първият дори стига до трона, но и тримата в крайна сметка умират от насилствена смърт. От човека, който успя да продаде Айфеловата кула, до фалшивия Рокфелер на Холивуд - те се представят за лекари, самолетни пилоти, богати наследници и всички им вярват. През последните векове се появяват десетки колоритни самозванци и макар че техните приключения могат просто да се разглеждат като интересни анекдоти - много от тях са адаптирани за екран, те често са достойни за сериозно историческо проучване поради това, което ни казват за времената и местата, в които живеят. Ето само малка част от тях: Виктор Лустиг е един от най-изпечените лъжци в историята. Известен е като
човека, който продаде Айфеловата кула.
Роден е през 1890 г. в Бохемия, Чехословакия. Говори няколко езика. Още като младеж той започва с измами по пасажерските кораби като кръстосва между Париж и Ню Йорк. Първата му схема е за печатане на пари. Той показвал на „клиентите“ си малка кутия, за която твърдял, че може да напечата банкнота от 100 долара за шест часа. Клиентите купували машината за огромни суми - от порядъка на 30 000 долара. В следващите 12 часа машината щяла да „произведе“ две банкноти от по 100 долара. След това обаче започва да пуска само хартия. Причината - Лустиг я зарежда с 2 банкноти и има 12 часа да офейка. Докато клиентите разберат каква е работата, той вече е далеч. Върхът в кариерата му на измамник била аферата от 1925 г. Лустиг прочел статия във вестника за това колко скъпа е поддръжката на Айфеловата кула и веднага измислил хитър план. Изпратил покани до шестима търговци на метал от името на представител на правителството. Казал им, че кулата е прекалено скъпа за поддръжка и правителството е решило да я продаде. През 1925 г. това не е звучало толкова абсурдно, колкото днес, защото не е било ясно дали Айфеловата кула ще бъде в Париж за постоянно. Лустиг завел шестимата кандидати
да „инспектират“ кулата с лимузина
По време на срещата той искал да установи кой от тях е най-доверчив. След огледа търговците трябвало да напишат офертите си и да ги дадат на Лустиг. Той обаче вече бил решил коя ще е жертвата. В крайна сметка Лустиг заминал за Виена с куфар, пълен с пари, а измаменият търговец не подал официално оплакване в полицията от срам. След няколко месеца Лустиг се върнал в Париж и отново поканил за среща други 6-има търговци на метал. Този път бил разкрит преди да финализира сделката си, но успял да избяга от полицията. По-късно Лустиг убедил Ал Капоне да инвестира 40 000 долара в сделка с акции на фондовия пазар. Чехът държал парите 2 месеца в банков трезор, после ги върнал на гангстера и казал, че сделката е пропаднала. Ал Капоне се възхитил на честността на Лустиг и му дал 5000 долара за награда. Това всъщност била и целта на Лустиг. През 1935-а измамникът е арестуван в САЩ. Изпратен е в затвора „Алкатраз“, където умира от пневмония през 1947 г.
„Хвани ме, ако можеш“
Филмът „Хвани ме, ако можеш“ с Леонардо ди Каприо е вдъхновен от измамника Франк Абаняли, който успял да открадне общо 2.5 млн. долара в 26 държави по света.
Роден е през 1948 г. и първите му измами били фалшифициране на чекове. В продължение на 2 години Абаняли успешно се представял за пилот на PanAm, благодарение на което пътувал безплатно по света, като се появявал в последния момент на летището и се качвал на редовни полети. След пилотската си кариера той се представял за лекар в продължение на 11 години. След това фалшифицирал диплома от Харвард и станал адвокат, като дори си намерил работа в Луизиана. Всичко приключва през 1969-а, когато стюардеса на Air France го разпознава по снимка, разпространена от полицията. Френските власти го арестуват, а 12 държави искат екстрадицията му. Излежава 6 месеца във френски затвор, след което е екстрадиран в Швеция. Прекарва шест месеца в Швеция, но след като се оказва, че международният му паспорт е фалшив, е върнат в САЩ, където е осъден на 12 години затвор за измами.
Капитанът от Кьопеник
Вилхелм Фогт (1849–1922) прекарва голяма част от живота си в затвора за кражби, грабежи и фалшификации, преди да си спечели слава със своето „престъпление шедьовър“ през октомври 1906 г. Облечен в униформата на капитан от германска армия, която събира част по част от различни магазини за дрехи втора ръка, Фогт се възползва от безропотното подчинение, което се очаква от пруските/германските войници.
Фогт командва две малки групи войници, дори уволнява един сержант, който иска от него да се легитимира, и окупира кметството в Кьопеник, близо до Берлин. Твърдейки, че градските власти са заподозрени в измама, той кара войниците да пазят сградата, докато „конфискува“ малко над 4000 марки. След това казва на войските да изчакат половин час и си тръгва, като след като се скрива от погледите им, се преоблича отново в цивилни дрехи. По-късно Фогт е задържан и изтърпява част от четиригодишна присъда, преди да бъде помилван от кайзера Вилхелм II. Измамникът вече е международна знаменитост, печели пари с лични изяви и се пенсионира в известен комфорт, но е финансово съсипан от инфлацията след Първата световна война. По неговата история са създадени няколко филма, пиеси и телевизионни драми.
Екзотичната принцеса Карабу
През 1817 г. в Алмъндсбъри в Глостършир, Англия, се появява млада жена, която говори странен език и носи екзотични дрехи. През следващите дни се оказва, че тя е принцеса от Източна Индия, която е отвлечена от пирати, но успява да избяга, скачайки зад борда в Бристолския канал. „Принцеса Карабу“ (1792-1864) се оказва страхотна новост за местните благородници с нейния любопитен език и навици и силно впечатлява хората, когато посещава модерния курорт Бат. Но т.нар. принцеса в крайна сметка е разкрита – тя е Мери Уилкокс, дъщеря на обущар от Девън. След като истината се разбира, тя пътува до Америка, където славата й дава възможност да води скромен живот. В крайна сметка се завръща в Англия, където и приключва дните си.
Съществува и история, че тя спира или корабокрушира на остров Света Елена по пътя за Америка, където император Наполеон, по това време в изгнание там, се влюбва в нея.За съжаление обаче тя не е доказана.
Царят на драмата
В началото младият афроамериканец Дейвид Хемптън успешно се представил за сина на знаменития актьор и режисьор Сидни Поатие, за да си осигури достъп до легендарния нюйоркски клуб Studio 54 и да обядва безплатно в ресторанти. След като разбрал, че хората действително му вярват и може да се възползва от това, Хемптън убедил редица знаменитости, сред които Мелани Грифит, Келвин Клайн и Гари Синийз, да му услужат с пари или временно да го подслонят. В някои случаи се представял за приятел на децата им, в други заявявал, че е изпуснал самолета за Лос Анджелис, а багажът му е отлетял без него, а в трети – че е жертва на грабеж.
През октомври 1983 г. Хемптън е арестуван и обвинен в мошеничество. Съдът го задължава да изплати на жертвите си компенсации в размер на $4490 и му налага забрана да живее в Ню Йорк. След като отказва да плати обезщетенията, лежи няколко години в затвора. Историята му вдъхновява успешната театрална пиеса „Six Degrees of Separation“, поставена за пръв път през 1990 г., а след това и създаването на филм със същото заглавие от режисьора Фред Шепизи. Въпреки славата си като център на множество скандали, Хемптън никога не забогатява и умира от СПИН през 2003 г.
