Да преживееш 11 септември: Българите оцелели в атаките
Разказите на оцелели по чудо българи
00:25 | 10 септември 2023 г.
Повече от двадесет години след 11 септември се връщаме към миговете на изживения ужас и страх, на облекчението отново да видиш близките си и как тези събития ни промениха.
Вторник е. Ранните слънчеви часове на септемврийското утрото по нищо не показват, че само след минути Ню Йорк, Америка и светът ще бъдат различни. Тогава Иван Георгиев е на офиса си на дванадесетия етаж на южната кула на Световния търговски център секунди след това се случва нещо, което едва ли някога си е представял за възможно. Той вижда как самолет се врязва във северната кула и не може да повярва на очите си, като с колегите му смятат, че това е някакъв случаен инцидент, авария.
Прочети още
От другата страна на улицата в друг небостъргач се намира офисът на Николай Златарев и той като Иван става свидетел как кулата с антената, както той натича северния небостъргач на СТЦ започва да гори, като остава вцепенен. 
Спомням си как като излязох от метрото, което беше точно под кулите близнаци, огромно количество офисна хартия да лети из улицата, казва пред нашата камера друг очевидец – Петър Калинков. Веднага погледнах нагоре и видях пораженията по една от сградите. 
В 9:03 часа или по-малко от двадесет минути след като северната кула е пронизана от Полет 11 друг самолет удря южната кула. Николай, който вижда и този удар вече знае, че това няма как да е съвпадение, а само може да бъде терористичен акт. Сградата се разклати и замириса на гориво, на изгоряло, спомня си Иван, който поради фактът, че се намира на нисък етаж успява да се спаси от гибелта, която застигна над 3000 души.
„Боже мой мъжът ми работи там“ е първата реакция на съпругата на Иван - Лора, която вижда всичко това докато пътува с метрото. Тогава то спиря аварийно и тя тръгва по улиците на Манхатън, където се спъва и пада. Успява да получи помощ и да се изправи на краката си. В хаоса Лора вижда и група хора, които просто стоят вцепенени и не могат да асимилират случилото се. 
Не по-малко притеснена е съпругата на Петър - Яна, която разбира за всичко това по новините докато е вкъщи заедно с малката им дъщеричка. Тя се опитва да се свърже със съпругът си, но той няма мобилен телефон, а служебният по разбираеми причини не е отговарял. Не знае какво да правя, да звъня ли в България, какво да разказвам на родителите ни, като знаех, че и те гледат по телевизора кадрите. 
Малко след втория удар Николай опитва да излезе през главния вход на сградата в която работи, минути преди това Северната кула вече е паднала и всичко е покрито с прах. Първоначално той мисли това за пара, но когато бялата пелена го застига и прониква в белия му дроб той се обръща тръгва към другия изход, откъдето успява да излезе.
И Иван и Николай и до ден днешен с разказват за преживения шок от това, което са видели очите им през онези минути, на страх и ужас Видях как се чупят прозорци и от тях, първоначално мислехме, че летят мебели, после като се вгледахме видяхме, че скачат хора, хванати за ръце. И тогава вече нещо се вмрази в мен, споделя Николай. Истински кошмар, спомня си още Иван, който също бяха по улиците на Манхатън за да спаси живота си. Хора прескачаха хора, паника, но ужасът беше най-силен когато видяхме покритите с праха от срутилите се кули хора. В ступор е и Петър, който по това време успява да чуе по радиото на уокмена си, че става въпрос за терористични атаки. За миг той дори изпада в безизходица незнаейки накъде да поеме защото мислейки се, че Бруклин бридж, всеки мост или друго съоръжение може да бъде атакувано. Малко по-късно Иван и Лора все пак се срещат из улиците на Манхатън, по които препускат линейки, пожарни, полицейски коли и ужасени хора. 
Петър успява да се прибере при Яна ева в късния следобед. „Беше абсолютна агония “, спомня си тя. „Искаш да смелиш това, което виждаш и същевременно не е смилаемо. Светът ти изведнъж се разрушава. Бил е толкова подреден и сега настъпва някакъв хаос“. Двадесет години по-късно за Николай вече „Америка е разделена буквално наполовина“ Не мисля, че има стратегическо разбиране кои са нашите приоритети в момента, допълва той. Преди 11 септември бяхме единни. Знаехме, че може да ни се случат още неща. Знаехме, че врагът е тероризмът. Не знаехме от къде може да дойде, допълва той. За Петър 11 септември е „начален тригър“ на едно чувство за притеснение и неудовлетвореност, което вече се е настанило трайно. Има някаква неудовлетвореност във хората като същества и в човечеството, като цяло за посоката която сме тръгнали, констатира той. 
Хората се промениха, прави разликата Яна две десетилетия след атентатите. От начало беше тая солидарност, тя винаги я има когато има драма, травма, хората се обединяват да решат проблема. После хората обаче започнаха да стават по-параноични, институциите започнаха да стават по-стриктни. Страхът променя хората по различен начин, отчита тя. Просто трябва да се бориш, да вървиш напред и да се опитваш да оставиш зад гърба си каквото лошо има и да гледаш за хубавото, допълва съпругата на Петър. За Иван хората, независимо от религията и културата, имат еднакви ценности – всеки иска мир, спокойствие, добрите хора са готови да помогнат на всеки. 08:30 Това, което се случи, според мен, е в резултат на злоба, жажда за власт, его. Той споделя, преживяното в онези кошмарни минути и часове още по силно е разпалило любовта му към Лора. Ние и без това си се обичахме, но да, в интерес на истината, това сплоти семейството, защото беше сериозна трудност, сериозен шок за всички. Обикновено това сплотява, допълни Иван.
