Внезапното напускане без обяснения с шефа става все по-популярно
Юичиро Оказаки и Тошиюки Ниино са много добри в напускането. През последните 18 месеца те са напуснали общо поне 1500 работни места. Но двамата японци от Токио не напускат свои собствени позиции. Те са съоснователи на старт-ъп, който предлага поръчкова услуга за служители, изгарящи от желание да напуснат, но с нужда от малко помощ. Повечето от тях се боят от шефовете си, казва Оказаки. Те очакват шефовете им да кажат, че не могат да напуснат. Донякъде това е свързано с японската култура – да напускаш е нещо много лошо. И когато искат да напуснат, се чувстват като лоши хора. Точно там се намесва Сенши С. и услугата му за напускане Exit. Срещу сумата от 50 000 йени (около 400 евро) Exit ще се обади на шефа на клиента си и ще му връчи оставка чрез посредник. Понякога са нужни няколко обаждания. Други пъти компаниите не искат да си имат работа с Exit и заявяват, че служителят трябва да дойде да връчи оставката си лично. Но когато това се прави успешно, облекчението от клиентите е огромно. Exit имат клиент, който казва, че са Месията. Човекът
искал да напусне от 10 години
и страдал от това, че остава на работното си място. По негови изчисления има вероятно около 30 компании, които предлагат подобни услуги в Япония. Служителите там традиционно са оставали до живот при един и същ работодател, но в последните години повече хора сменят работата си и намаляващата работна ръка означава, че това е и пазар на кандидатстващи за работа. Хората се променят, но културата не се променя и компаниите също не се променят. Естествено, да накарате някой друг да връчи оставка от ваше име е един от по-необичайните начини да напуснете. Но как да напуснат работата си е дилема, пред която са се изправяли повечето хора. И въпреки че разговорът с шефа вероятно още остава най-популярният избор, много неща зависят от обстоятелствата на напускането. Ами ако трябва да напуснете бързо или установите, че работата не е точно това, което сте очаквали, или може би дори откриете, че не можете да я вършите? Ами ако вместо да се налага да водите неловкия разговор, просто изчезнете? Тази форма на поведение на работното място е известна като ghosting – фраза, еволюирала в света на запознанствата, която означава внезапно да прекратиш всякакви контакти без обяснения. Сега изглежда, че тя навлиза и на работното място. В края на миналата година "Бежовата книга" на американския Федерален резерв – доклад за икономическите условия в САЩ, публикуван осем пъти в годината – дори
спомена този феномен
Крис Йоко, който ръководи компания за уеб дизайн в американския щат Вирджиния, е имал странна случка с подизпълнител, който е трябвало да изпълнява дигитален проект от дома си. Той тъкмо започва да работи за него и изглежда като подходящ служител, като наистина свестен тип. За начало му дават относително прост проект. Той се съгласява, но след това няма нищо налице. Многобройни имейли и телефонни обаждания остават без отговор. Въпросният служител пропуска още една среща за проекта. В крайна сметка след пълното мълчание от подизпълнителя работата е възложена на друг. Скоро след това човек, представящ се за приятел на подизпълнителя, се свързва с фирмата по имейл. Той казва, че неговият приятел е загинал в автомобилна катастрофа и иска данъчни документи, от които се нуждае семейството му. Нещо звучи не както трябва, така че Йоко проверява Twitter акаунта на подизпълнителя. В социалните медии изглежда подизпълнителят е напълно жив. Всъщност той тъкмо е отговорил на туит от братовчед за присъствието си на семейна сбирка. Той отговорил на този човек със своя снимка с бутилка уиски в ръка с думите: "Не само че идвам, но и ще нося това." Йоко прави скрийншот и го препраща на човека с думите: "Хей, добри новини, изглежда че той е жив и е добре!" Преструването на мъртъв, за да избегнеш да изпълниш възложена работа, очевидно е екстремен пример. Но тръгването от офиса и
отрязването на всякакви контакти
с работодателя изглежда набира популярност. Мениджърка на средно ниво, работеща в британския сектор за търговия на дребно (която държи да остане анонимна), казва, че е напуснала компанията си, защото, въпреки че е била с договор с тримесечно предизвестие, е намерила нова работа и те са искали да започне веднага. Така че тя просто си е тръгнала. Това се е случило в началото на кариерата й, в пика на рецесията. Тя казва, че напускането й донякъде е било свързано с осъзнаването колко "несигурни и непостоянни" могат да бъдат взаимоотношенията с работодателите.
