През 1961 г. хирургът от Ленинград Леонид Рогозов става един от най-известните хора в СССР, отстъпвайки по популярност само на Юрий Гагарин. По време на първата си зима в Антарктида той самостоятелно отстранява възпаления си апендикс. Това събитие бързо стана известно по целия свят. Рогозов и Гагарин са на една и съща възраст: лекарят и космонавтът се раждат през една седмица на месец март 1934 г. Освен това и двамата за един месец извършват действия, които шокират обществото. Рогозов дори е наречен Гагарин на хирургията. През 1961 г. на Южния полюс д-р Леонид Рогозов сам отстранява апендикса си, за да се спаси от сигурна смърт. Неговата история се превръща в един от най-известните случаи на хора, които извършват операции върху себе си. Рогозов бързо се възстановява и се превръща в истински герой на своето време, но лекарят никога след това не е поискал да отиде отново в Антарктида. Д-р Рогозов е изпратен в новопостроената руска база на Антарктида. Заминава на 5 ноември 1960 г., вземайки със себе си куфар с книги. Освен преките си медицински задължения той изпълнява функциите и на метеоролог и шофьор, разтоварва товари и участва в строителството на станцията. Заедно с останалите 12 души от екипа е изолиран от външния свят от март месец същата година
заради силния полярен вятър
На 29 април 1961 г. Рогозов се разболява и открива тревожни симптоми - слабост, гадене, треска и болка в дясната долна част на корема. Като опитен хирург, той решил, че има остър апендицит. Но тъй като той бил единственият лекар на станцията, а времето било неподходящо за летене, той решил да направи операцията си сам. С помощта на метеоролога Александър Артемиев, който му подавал инструментите, и на машинния инженер Зиновий Теплински, който му държал огледало и насочвал светлината от една лампа, лекарят си поставил сам местна упойка и започнал операция, която продължила около два часа и била прекъсната за известно време, когато загубил съзнание. „Не спах през нощта. Боли, по дяволите! Виелицата източва душата, вие като сто чакала“- така лекарят описва състоянието си в дневника си.
„Аз не си позволих да мисля за нищо друго, освен за операцията... Горките мои помощници! В последния момент ги погледнах, те стояха в бели халати и
самите те бяха по-бели от тях
Аз бях също много изплашен. Но след това взех иглата с новокаин и си поставих първата инжекция. Някак си автоматично превключвах на режим „операция“ и от този момент нататък не забелязвах нищо друго“, обяснява по-късно хирургът. „Работих с ръкавици. Беше ми трудно да виждам какво правя. Огледалото помага, но и пречи, защото показва нещата наобратно. Работих главно по усет. Кръвотечението беше доста обилно, но си почивах, за да съм сигурен, че няма да изгубя съзнание. Докато отварях корема, засегнах сляпото черво и трябваше първо да го зашия. Изведнъж ми мина през ума, че сигурно съм се наранил още, без да забележа. Ставах все по-безсилен и ми беше все по-замаено. На всеки 4-5 мин. си почивах за 20-25 секунди. Най-накрая стигнах и до него – проклетия апендикс. С ужас забелязах тъмното петно върху него. Това означаваше, че само до ден е щял да се спука. В най-трудния момент на отстраняването му
сърдечният ми ритъм се забави
а ръцете ми омекнаха. Мислех си, че нещата няма да свършат добре. И после изведнъж осъзнах, че всъщност вече съм спасен“, описва хирургът състоянието си след операцията в дневника си. До полунощ операцията, която продължила 1 час 45 минути, приключила. След пет дни температурата му се нормализирала, а още след два дни
били свалени конците
След това събитие 27-годишният лекар става световноизвестен. Инструментите, с които д-р Рогозов изпълнил тази трудна операция, са изложени в Музея на Арктика и Антарктика в Санкт Петербург. След завръщането си в СССР Рогозов става професор по обща хирургия в Ленинград (Санкт Петербург), където живее и преподава. Д-р Рогозов умира на 21 септември 2000 г., на 66-годишна възраст, от усложнения след операция от рак на белия дроб.
