„Трагедията на живота не е смъртта, а онова, което позволяваме да умре в нас, докато сме още живи.“ Това изрича Норман Казънс - писател, уважаван общественик и дългогодишен редактор на американското списание Saturday Review, човекът, разсмял смъртта, човекът, победил болестта въпреки всичко. Има и много българи, които са победили смъртта, без да мислят или да се страхуват за собствения си живот. Един от тях е българският лекар д-р Стефан Черкезов, пожертвал живота си, за да спаси бедстващи хора от горящ автобус. Роден е на 26 април 1937 г. в село Виноград, община Стражица. От 1 януари 1963 г. работи като участъков лекар в село Стрелец. На 15 август 1963 г.
става тежка катастрофаблизо до Горна Оряховица. Автобус, пълен с хора, е ударен от камион и избухва пожар. Д-р Черкезов, без да се страхува за живота си, спасява 47 души от горящия автобус. На следващия ден, само на 26 години обаче той умира от тежките си изгаряния, които е получил. Днес спасителят в бяло, за когото малцина си спомнят, щеше да е на 84 г., да се радва на порасналата си дъщеря д-р Антония Черкезова, специалист УНГ в Германия, и на внука си Том.
Съдбата обаче повелява друго...Или пък неизбежният избор е предопределен от едно голямо сърце на един млад лекар...
Трагедията, в която загива 26-годишният д-р Стефан Черкезов, е като филм на ужасите. Денят 15 август е Голяма Богородица. Лекарят се връща от командировка в Горна Оряховица. Качва се на селския автобус, претъпкан с хора, връщащи се от пазара в големия град.
Пътува прав, на стъпалата. На излизане от града бетоновоз навлиза в кръстовището и удря рейса, който мигом се запалва.
Ударната вълна изкъртва вратите и д-р Черкезов е изхвърлен навън, в канавката. Няма му нищо, без колебание
се връща сред горящите ламаринивлиза в огнения ад и започва да вади подпалените хора – деца, старци, възрастни жени.... Пламва косата му - гаси я с ръцете си. И продължава да спасява хората. Облечен е в бяла найлонова риза - тя се стапя по тялото му и му причинява дълбоки изгаряния. Изважда навън десетки пътници – 47. Пристигат линейки от Велико Търново и Горна Оряховица. И той – най-пострадалият – започва да пренася другите пострадали с носилки до тях. Отказва да се качи в линейката, въпреки че
кожата му виси на парцалиОстава сам... Тръгва под жаркото слънце пеш към близкия град - Горна Оряховица. По пътя го пресреща последната линейка и го транспортира в болницата. В хирургичното отделение обаче отпраща втурналите се към него лекари с безсмъртните по своето себеотрицание и героизъм думи: - Колеги, оставете ме, аз и без това ще умра. Обречен съм. Грижете се за другите пациенти! Рано сутринта на другия ден, 16 август, издъхва
в адски мъки и пълно съзнаниеКрай леглото ридае младата му съпруга Лидия. Последните думи на д-р Черкезов към нея също са изумителни със своя самопожертвувателен романтизъм: - Кажи на татко, че не изхарчи напразно парите си, за да ме изучи. И нека бъде горд с мен - държах се като истински лекар! По време на катастрофата съпругата Лидия е 23-годишна. Занимава се със счетоводство. Двамата със Стефан имат момиченце на 7 месеца.
След инцидента здравният министър Ангел Тодоров предлага на Лидия да следва медицина без приемен изпит. Тя приема, завършва и става доцент по социална медицина. Дъщеричката им Антония е отгледана от баба си и дядо си. После и тя става лекар. Живее и работи в Германия.
Съпругата на д-р Черкезов споделя, че нито един от спасените от съпруга й хора не ги е потърсил след трагедията. И никой от техните наследници
не почита паметта на съпруга й заедно с нея...Отишлият си от този свят преди година проф. Александър Чирков, както и бившият здравен министър проф. Радослав Гайдарски са състуденти с д-р Черкезов. Двамата му известни приятели винаги са се питали дали сега, в наше време, някой млад колега ще се хвърли в пламъците да спасява съвършено непознати хора, да остави млада вдовица и невръстно дете сами. „Когато научихме за подвига му, се питахме дали и ние бихме постъпили като него. Той никога не показваше мускули, но само един миг го направи герой“, тъжно споделиха преди време двамата лекари. Ревматологът и писател проф. Златимир Коларов пък написа сценария на единствения документален филм за героя в бяло – със „Забрава“ българските медици се надяват никой никога да не забрави едно лекарско сърце, изпълнено с много обич към хората...
