По света има места, за които ни е трудно да повярваме, че наистина съществуват. Вероятно сте попадали в интернет на снимки на обагрени в няколко нюанса червено скали върху изкусно детайлирана ярко зелена трева. И вероятно първата ви мисъл е била, че или са дело на изкусен фотошоп, или на изкусен скулптур. И действително – Летящият гейзер е едно от онези творения, при чиято гледка буквално човек остава без думи. В началото на миналия век – през 1916 г. - в щата Невада собствениците на парцел земя решават да потърсят вода, с която да развият своето ранчо. Сондата обаче потъва в място, от което през 1960 г. се формира гейзер, който десетки години по-късно се превръща в истински природен феномен. Проблемът бил, че температурата на бликащата струя е около 200 градуса, което ги накарало спешно да го запушат и да напуснат стопанството си. Така красивият гейзер възниква

в резултат на човешка грешка

когато през 1916 г. работници, наети да открият вода в частния имот, се натъкват на горещата вода. Десетилетия наред този „горещ кладенец“ функционира наглед нормално, докато в средата на 60-те години на 20 век геотермалните води започват да излизат на повърхността и от минералните натрупвания се оформя причудлива планина. Размерът й непрекъснато се увеличава, а около основния гейзер са разположени две по-малки образувания, през които се оттича водата и заглажда терасите. Още тогава го наричат Летящия гейзер и в момента от него излиза вода с температура 200 градуса и височина на струята около 3.7 метра. Около него има минерали, които са се сраснали и са образували цветни тераси. Самата форма

 на гейзера пък наподобява минивулкан

Летящият гейзер не е сам, а около него има две подобни образувания. Водата, която изтича между тях, запълва дупките на терасите и гледката е почти сюрреалистична. Често гейзерът привлича патици, лебеди и други животни в района. За съжаление, достъпът на хората е силно ограничен. Собственикът на мястото не позволява на външни лица да се доближават до природното чудо, нито пък на природозащитни организации да го изследват, обяснявайки в детайли произхода и развитието му. Още от древни времена пък индианците смятали един уникален водоем, разположен в Британска Колумбия в Канада -

Петнистото езеро - за свято място

което може да излекува всяка болест. Когато страдали от навяхвания, инфекции, кожни заболявания или други болки, те потапяли телата си във водите на езерото.

Няколко поколения наред Клилук е било собственост на семейството на Ърнест Смит, който искал да изгради СПА комплекс на брега му, но постоянният натиск от страна на индианците да не го прави, го отказал. В крайна сметка през 2001 година той им го продал обратно, заради това, че за тях езерото има духовна стойност. Местните индианци, подкрепени от управата на провинцията, успели да съберат 720 хиляди долара и да откупят имота. Сега то е под тяхно управление и въпреки че е любопитна туристическа дестинация, публичният достъп до него е доста ограничен. Може да се види отблизо само

след специално разрешение на старейшината

Но нищо не пречи да се полюбувате на Клилук от самата магистрала, която се намира съвсем близо. Името на езерото се дължи на огромен брой полезни минерали, като магнезиев сулфат, калциев и натриев сулфат, както и сребро, титан и други. През лятото водата от езерото се изпарява и минералите се втвърдяват, образувайки пръстени.

Тези големи петна, в зависимост от минералния състав и сезона, са оцветени в различни цветове. Те се състоят най-често от магнезиев сулфат, който кристализира през лятото. Между другото, тези пръстени са толкова твърди, че може безопасно да се ходи по тях. Но да се ходи по тях и още повече, да плувате не е възможно. Факт е, че поради огромната полза и необичаен вид индианците от племето Оканаган, живеещи на тези места, са обявили езерото за свещено. Така че туристите могат да му се възхищават отдалеч.