Редица легенди се носят за извора, който тече до една от най-древните и мистериозни църкви у нас - „Св.св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ в село Добърско. В нейния двор лековито аязмо събира опашки от хора, които искат да измият очите си с водата му, защото се смята, че е целебна. Местните хора казват, че водата наистина облекчава болежки на очите. Твърди се, че самият Климент Охридски там е намерил лек за своето намалено зрение.
В църквата пък има икони, на които Исус Христос е изобразен в ракета.
Всички знаем от историята, че при битката за Ключ през 1014 г. българските войски, предвождани от цар Самуил, загубили от Василий II, наречен Българоубиец. Той заповядал всички пленени войници да бъдат ослепени, като на всеки 100 да остава един с едно око за водач.
Най-популярната легенда гласи, че хилядите ослепените български войници тръгват към Рилския манастир, за да търсят изцеление на святото място. Тежка зима ги застига, когато били в района на село Добърско. На сутринта вече били затрупани от дълбок сняг и решили да останат да презимуват в селището.
Една неразгадана мистерия
Докато живеят там, установяват, че водата от аязмото облекчава болката в очите им. Миейки раните на прободените си очи, много скоро болките на войниците не само затихнали, но някои от тях дори успели да прогледнат, се твърди в легендата. И така решават да се заселят в селото.
В изворчето все пак има нещо магическо - то никога не намалява или увеличава дебита си и никога не замръзва. Много хора вярват на легендата за лековитите свойства на водата му и отиват там, за да измият очите си. Често има дълги опашки от чакащи. Може да е малка и невзрачна на външен вид и дори без камбанария, но в каменната църква „Св.св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“
с 400-годишните й стенописи
чудесата нямат край. Интересен факт е, че малките прозорчета са винаги отворени и зиме, и лете, но температурата в храма не се променя. На това може би се дължи и фактът, че иконите са все така ярки, както когато са изрисувани, и никога досега не са истински реставрирани, а само почиствани. Не е случайно, че в своя труд „Цивилизацията“ Кенет Кларк оценява храма в село Добърско с пет звезди, колкото има Хеопсовата пирамида в Египет. Сред тях има две
удивителни фрески на Исус Христос
в… космически кораб. Загадъчните й стенописи споменава швейцарският изследовател и уфолог Ерих фон Деникен в култовия си филм „Спомени от бъдещето“. Тогава за пръв път светът разбира за изографисания Христос в подобие на космически кораб, обграден в пламъци, на фона на ясно очертаваща се стратосфера и космическо пространство. Много туристи, включително и летци, и космонавти, идват тук и всички
са изумени от тези фрески
Съвременната наука обаче няма обяснение за тях!
Интересен е и фактът, че всички надписи по стенописите и иконите в храма са на старобългарски език, въпреки че по това време навсякъде текстовете са били на гръцки B caмaтa чepквa ce нaмиpa кaмък, cякaш изникнaл oт зeмятa, въpxy кoйтo имa двe пpeплeтeни змии. Cъoбpaзнo c лeгeндaтa, кoйтo cи пoжeлae нeщo, кaквoтo и дa e, c чиcтa дyшa и oт cъpцe ce пoмoли, жeлaниeтo мy ce cбъдвa.
Исус в ракета е емблемата на храма
Храмът в Добърско е построен през 1614 г., но се смята, че на същото място е имало друга света обител. Тук за първи път е изографисан Кирил Философ като светец. Това е и църквата в България с най-много изрисувани жени светици. Една от забележителните икони е и сцената „Преображение Христово“, известна още като „Исус в космическа ракета“.
Христос е изографисан като астронавт, който излита в небесата, седнал в ракета. На втората пък се приземява в космическа капсула, за да възкреси мъртвите на Земята. Познанията по астрономия на зографите през ХVII век са впечатляващи сами по себе си. Друг интересен факт е, че единствено в този храм и в Хилендарския манастир на Атон св. Георги и св. Димитър са изографисани в цял ръст, навсякъде другаде те са яхнали кон. Пред олтара на църквата в земята е вкопана каменна плоча с издялан на нея двуглав орел със скиптър и жезъл, като според замерванията това е мястото с най-голямо енергийно поле. Разчетено е, че плочата е положена през 1122 г. - 5 века преди построяването на църквата. Тогава вероятно храмът е бил византийски.
