Близки, приятели и съратници на писателя Георги Витанов Богат се разделиха с него в последния му път в българския храм "Света София" в събота. Залата изпълнена със спомени и емоции за твореца, докоснал мнозина.
Георги Витанов Богат почина внезапно в четвъртък през нощта, съобщиха негови близки. Само след месец Витанов щеше да навърши 69 години.
Генералният консул Иван Анчевв каза, че Георги Витанов Богат е бил двигателят на предстоящото на 24 май дарение на български книги в библиотеката на американския Конгрес. Анчев обяви, че Държавната агенция за българите в чужбина посмъртно награждава Георги Витанов Богат с медал "Иван Вазов" за приноса му към българската литература към творците зад граница.
Георги Витанов-Богат ще остане в историята на българската емиграция в САЩ като един от основателите и председател на Съюза на българските писатели в САЩ и по света. "Той е причината ние да се съберем, да пишем, каза зам.-председателят и журналист Симеон Гаспаров. - Това е голяма загуба за всички нас. Отиде си един много възпитан, приятен човек, у когото имаше нещо много мило и същевременно много титанично."
Преди няколко седмици Гаспаров и Богат отишли в българското консулство в Чикаго, за да организират изпращането на български книги в библиотеката на Конгреса. "Той е основната причина това да се случи", казва Гаспаров. По план на 24 май в столицата Вашингтон ще се състои церемонията по внасянето на книгите в библиотеката. Заедно с тях ще влязат и всички броеве на алманаха "Любослов", както и сборникът "Черга пъстроцветна", които съдържат повести, разкази и стихотворения на стотина български писатели от цял свят. За съжаление Георги Витанов-Богат няма да види резултата от дългогодишните си усилия.
"Георги Витанов беше писател и мечтател. Добър българин, предан родолюбец", каза генералният ни консул в Чикаго Иван Анчев. Той също ще бъде на церемонията в библиотеката на Конгреса.
"Той пишеше по начин, по който малко хора пишат днес - нареждаше думите по неговия диалект, добринищкия, разказва Симеон Гаспаров. - Влезеш ли в кодовете на думите му, откриваш един много хуманен свят. Думите му бяха знаци, които чертаеха път към доброто, което сме загубили в този динамичен и технологичен свят."
На по чаша вино с приятели писатели в Съюза
Делото на Богат остава отпечатък и върху по-младите български писатели в САК. "Не бяхме много близки, но когато се видехме, провеждахме дълги и смислени разговори. Той бе земен човек и много "богат" събеседник!," спомня си писателят Николай Стефанов от Чикаго.
Георги Витанов-Богат е роден в гр. Добринище, Благоевградски окръг. Завършил е приложни изкуства, специалност „Металопластика". Работил е промишлен дизайн, интериор и екстериор, антична и старинна българска бижутерия, декоративни пана - дърворезба и метал, мебели от дърво в старинен български стил. Пише от ученическите си години. Негови разкази и новели са публикувани в литературния и периодичен печат, печелили са литературни конкурси.
След като излиза първата му книга „Козомания", Йордан Радичков го спира: "Ти ли си Георги Витанов (тогава не е още Богат)? Пиши, момче! Ти трябва да пишеш. Ти си роден писател. Ти можеш. Пиши!..." Но веднага след това всички издателства отказват да му печатат. Отказват му публикации във вестници и списания - единствено излиза при Николай Хайтов в издаваното от него сп. "Отечество". Свален е от печат и сборникът му „Червена книга" - новели и разкази, разглеждащи изчезващите от хората морални ценности, които трябва да бъдат вписани в Червената книга за защита от самите нас, като изчезващите растителни и животински видове в природата. При връщането на ръкописа завеждащият „Библиотека Смяна" на издателство „Народна младеж" "поет партизанин" Давид Овадия псува като каруцар и казва: "Не те пускат, момче! Спират те! Нещо си ги настъпил. Тоя тюмбелек от БАН кьорав ли е, неграмотен ли е или е без ум да напише това нещо?! Едно време убивахме хора - сега убиваме таланти. Жалко за хубавите разкази!..." И му хвърля отрицателната рецензия на външния рецензент, цанен да „убие" книгата. „Тюмбелека", автор на отрицателната рецензия, е Александър Йорданов от Института за литература в БАН, бъдещ председател на Народното събрание.
