След експлозията на АЕЦ "Чернобил" през 1986-а е отцепена зона от повече от 4000 кв. км. Положението може да се промени, поне според Виктория Гил, която предприема едноседмично пътешествие в зоната. За Генадий Лаптев това място представлява повече от половината му живот. Той е украински учен с широки рамене и още по-широка усмивка. Само на 25 години е, когато започва да работи като ликвидатор. Сега е на почти 60. След експлозията идват хиляди ликвидатори – работници, които пристигат като част от мащабната и опасна операция по почистване след експлозията през 1986-а. Това е най-страшната ядрена авария в историята. Анализът на праха за радиоактивно замърсяване е само малка част от продължаващото вече десетилетия проучване на тази заразена и изоставена зона. Инцидентът в АЕЦ-а превръща това място в гигантска лаборатория, в която работят стотици учени, за да разберат как околната среда се възстановява след ядрена катастрофа. На 26 април 1986-а в 1:23 ч. през нощта местно време инженерите изключват някои от системите на четвърти реактор на Чернобил. Това е

критична точка

в тест, който цели да се провери какво би се случило при спиране на всякакво електроподаване. Инженерите обаче не знаят, че реакторът вече е в нестабилно състояние. Спирането забавя турбините, които подават вода за охлаждане към реактора. Докато работниците се осъзнаят какво се случва, вече е твърде късно. Двама са убити на място, а радиоактивният облак се понася над Европа. Първите спешни екипи се отзовават още докато се издига отровният дим от реактора. 134 след това са диагностицирани с остра лъчева болест. 28 умират в следващия месец, а поне 19 са загинали след това. Генади е специалист по околната среда към Украинския институт по метеорология и хидрология. Той започва работа в зоната три месеца след евакуацията. В миналото е летял всеки ден с хеликоптер от Киев, за да събира проби от водата и почвата. Цел номер едно е да определят мащабите на заразяването, да очертаят границите на отцепената зона. В наши дни тази зона обхваща земи в Украйна и Беларус. Всички в радиус от 30 км от реактора са евакуирани и са изоставили къщите си. В една забравена от Бога част от зоната е позволено на

хората да се завърнат

няколко месеца след катастрофата. За разлика от 30-километровата зона в по-големия периметър няма пропусквателни пунктове. Народичи, град с над 2500 жители, се намира в този район. В официално обявения за заразен регион има стриктни правила – земята не бива да бъде обработвана и използвана за изкарване на прехрана. Тази част от Украйна обаче не може лесно да бъде разделена на безопасна и заразена. Страхът от радиацията може би вреди на хората от Народичи повече от самата радиация. А Виктория Гил поема с Генадий из зоната около реактора. С тях е задължителен дозиметър, който показва 0,6 микросиверта на час. Това е една трета от облъчването, което човек получава при самолетен полет. Живеем на радиоактивна планета. Ако радиоактивната доза около Чернобил бъде поставена на световна карта на заразените места, то тя ще има само няколко малки огнища. Докато границите на отцепената зона не са се променили, самото място е, и то до неузнаваемост. Откъдето са изгонени хората, е настъпила природата. Дивата природа, комбинирана с изоставените сгради и цели села, дава усещането за постапокалипсис. Специални камери записват информация за дивите обитатели в следчовешката епоха и как радиацията им влияе. Едно от заразните огнища е Червената гора, която е била на пътя на ветровете от 1986-а и е понесла огромна доза радиация. Там се ходи със специални защитни костюми и не е препоръчително застояването. Само на 10 км ситуацията е съвсем различна. В изоставеното село Бурайковка учените обикалят дълго, а радиационният фон

отново е по-нисък

от този в самолет. Там си личи колко внезапно хората са изоставили живота си. Но оставеното под формата на фермерство и градинарство се е превърнало в странен и доста богат хабитат за диви животни. Изследванията показват, че в селата дивият живот е значително повече, отколкото където и да било другаде в зоната. Кафяви мечки, рисове и диви глигани обикалят спокойно наоколо. Самата общност иска да съживи региона. Генадий е на мнение, че много места могат да бъдат изключени от отцепената зона. Къщите могат да бъдат ремонтирани и населени отново. Все пак хора живеят там и ще продължават да живеят там.