Крепостта Судак, построена през VI век от прабългари (вляво), античната колония на Крим Херсонес (вдясно)
На територията на Украйна и днес живеят стотици хиляди българи. Там се намират и някои от нашите най-големи светини. Край малкото селце Малая Перешчепина, недалеч от големия град Полтава, е единственият известен гроб на български средновековен владетел - хан Кубрат. Друго забележително място е историческият полуостров Крим. Той се вдава в Черно море и има площ от 26,100 кв. км с днешно население от 2 млн. души. В миналото го обитават скити, кимерийци, гърци, за да стане провинция на Римската империя в ХV г. пр. н.е. При Великото преселение на народите през III-VI в. на полуострова стъпват готи и хуни, а през VII в. без южната си част Крим е неразделна част от основаната от хан Кубрат Велика България.
Тогава в Северното Черноморие се оформя забележителната салтово-маяцка култура, свързана основно с прабългарите. Неин носител е онази част, която не напуска тези места, след като хазарите разгромяват държавата им. Аспарух основава Дунавска България, а Котраг тръгва на север към земите на бъдещата Волжка България. Мнозина обаче остават тук под водачеството на старшия син на Кубрат - Батбаян. Салтово-маяцката култура просъществува чак до Х в. и оставя множество паметници, включително златни съкровища.
През последните години украинските археолози проучват редица обекти на Крим. Според един от изследователите - д-р Вадим Майко, между VII и Х в. на полуострова процъфтяват повече от 300 прабългарски селища. Самият той ръководи разкопките на крепостта Судак, за която дълго време се счита, че е построена от генуезците през ХIV в., но всъщност първите укрепления са направени още през VII в. от прабългарите. За това говорят каменоделските знаци, напълно еднакви с откриваните в столиците на Първото българско царство Плиска и Велики Преслав. Много сходни са и керамичните съдове, намирани на Балканите, и тези от градищата на салтово-маяцката култура. Според д-р Майко след Х в. прабългарите се смесват с други етноси, но и до днес оставят следа в културата на Крим.
През следващите столетия полуостровът преминава през много драматични превратности. Той е владян от Киевска Рус, от Византия, от кумани, монголи и генуезци. През ХV в. се формира васалното на Османската империя татарско Кримско ханство, просъществувало до 1783 г., когато полуостровът е завладян от русите. Много от разгромените в жестоката битка татари са преселени от османските власти в българските земи, включително и представителите на управляващата династия на Гераите, построили прекрасен дворец в околностите на град Върбица.
През ХIХ в. започва обратен процес и много българи от Османската империя се заселват на Крим. Те произхождат главно от странджанските села Граматиково и Малко Търново. При преброяването от 1897 г. новите кримски българи са 7,528. Те населяват селищата Калпак, Коктебел, Сиджеут, Андреевка, Калбуджак, Чаи, Османджик, Марвуфка, Стари Крим, Сарабуз и Алач.
По време на Гражданската война след Октомврийската революция Крим е крепост на белите и на него се разиграват тежки сражения. От 1921 г. се създава Кримската автономна република в РСФСР. Страдала много през Втората световна война, през 1954 г. тя е предадена на Украйна с личното настояване на Никита Хрушчов. След разпада на Съветския съюз
Крим запазва статута си на автономна република
но нестабилното политическо положение се запазва и досега. За това способства преобладаващото руско население от 58% - по преброяването от 2001 г.
Всички тези исторически събития влияят на съдбата на българското население там. Основен негов поминък е селското стопанство и честите войни се отразяват зле на хората. В големия глад от 1921-1922 г. мнозина измират, а при принудителната колективизация в края на 20-те години хиляди са обявени за кулаци и пратени в Сибир. През Втората световна война българите рядко са призовавани в действащата армия, а попълват трудовите батальони. На фронта воюват единствено мобилизираните в периода 1940-1941 г. и доброволците. Към 1944 г. е извършено масово изселване на българи, обвинени от сталинския режим в колаборация с окупационните немски войски.
Преди началото на насилствените изселвания броят на българите на Крим е около 12,500. След преместванията те нарочно не са оставени да се заселят компактно и са разпръснати в различни райони на Съветския съюз. Някои отиват в Урал, други - в Башкирия, трети - в Северен Казахстан или из необятния Сибир. Там им е забранено да говорят български език и са асимилирани. Сега само възрастните хора помнят майчиния си език.
При реформите на Михаил Горбачов след 1989 г. започва завръщане по родните места на изселените народи от Крим. Връщат се татари, гърци, арменци. Идват си и българи, но след разпада на СССР държавната програма е затворена. При това положение процесът спира и много български
села остават обезлюдени
През новото хилядолетие българите на полуострова се запазват такива, каквито пристигат от Запорожието, Бесарабия и Азия. Отделните групи говорят на своите диалекти, представляващи особен интерес за лингвисти и фолклористи. В последно време се създават обединения, целящи съхраняването на българщината. Такова е Кримското републиканско дружество „Паисий Хилендарски", основано през 1995 г. Негова основна цел е подпомагане завръщането на изселените в Средна Азия българи. Освен това то поддържа дейността на неделните училища и културните центрове в Симферопол, Керч и Севастопол. С негова помощ в Кримския републикански музей е реализирана постоянно действаща българска етнографска експозиция. Дружеството работи в тясно взаимодействие с голямата Асоциация на българите в Украйна.
Вече две години български и чужди историци се обединяват около идеята за изграждане на мемориален комплекс около гроба на хан Кубрат, който се намира край село Малая Перешчепина в Украйна. Проектът обаче буксува от средата на 2013 г., когато в каталог бе представена предполагаемата бъдеща схема на района. Български учени разкриха, че все още не се знае колко би струвало изграждането на комплекса, защото не е категорично решено какво да има в него. В някои от плановете освен паметник около плочата от черен мрамор, която от 2001 г. отбелязва
къде е погребан Кубрат
са включени хотелски сгради, паркинг и параклис.
Именно замисленото християнско светилище поражда спорове между историците, защото според едни то е неуместно. Други обаче са категорични, че такъв храм има място около гроба на Кубрат, защото бъдещият хан на Велика България приел християнството през 619 г., докато учел в Константинопол.
За това свидетелстват и предметите от намереното през 1912 г. около саркофага на владетеля златно и сребърно съкровище. Върху пръстените, сабята, жезъла и част от съдовете на Кубрат, които в момента се съхраняват в Ермитажа, се виждат изобразени християнски символи. Открита е и византийска златна тока, която показва, че прабългаринът е бил носител на патрицианска титла. Тя се давала изключително рядко и само на високопоставени владетели, които са християни.
Дълги години се водят спорове дали даровете принадлежат на Кубрат, но немският историк Йоахим Вернер успява да разчете надписите върху златните пръстени. На тях пише „На патриция Кубрат".
През 1997 г. учени от Ермитажа правят ново изследване и потвърждават тези данни.
Проф. Николай Овчаров
