Някога селището се е казвало Василико. Според едни името му идвало от босилека (василико), според други - от царствен (василевс), а според трети - Васильовци са били най-големият род в стария квартал с рибарските колиби. Царево е разположен върху два малки полуострова около прекрасен залив. Допреди години носеше името на известния руски биолог Иван Мичурин. В акваторията му, северно от града, са открити археологически останки от късната античност. При подводни археологически проучвания са извадени амфори от ІV-VІ в. и вносна червенолакова керамика, произведена в Константинопол, Сирия и Северна Африка. На южния полуостров има останки от средновековна крепост, наречена „Василикоз Бургас". Крепостта представлявала четириъгълна постройка върху един хребет на брега на морето. Около нея е имало много лозя. Заливът между двете крайбрежни скали представлявал пристанище, където могли да спират и „най-големите котви“ (кораби), но той не бил в състояние да осигури защита на съдовете при силни източни ветрове, поради което
корабите го отбягвали
Крепостта била построена от някой си княз Васил – един от внуците на византийския император Константин. Съхранена е интересна легенда за основаването на Василико. Според нея първите заселници идват от унищоженото от турците българско село Босилково в Айтоския дял на Източна Стара планина. Част от жителите му, които се спасяват от унищожение или потурчване, се преселват на черноморския бряг, където основават ново селище. През есента на 1882 г. избухва стихиен пожар, който бързо обхваща и унищожава почти цялото селище. Причината за трагичния пожар, изпепелил богатия град, според запазена гръцка песен, е доста нелепа. Братята Карнуци и някой си Георги хванали мишка, потопили я в газ, след това я запалили. Запалената мишка се скрила в една от къщите, откъдето пламнал огънят. Една от старините, която непременно трябва да посетите, черквата „Св. Троица“ в кв. „Василико“, е построена през 1810 г. на мястото на по-стара черква. Достроявана е през 1831 г., а в сегашния си архитектурен вид датира от 1895 г. На особена почит са иконата на св. Никола,
покровителя на моряците и рибарите
и иконата на Йоан Кръстител. „Св. Троица“ е съхранявала великолепни образци на странджанската живопис, много от тях безвъзвратно са изгубени и унищожени през 50-те и 60-те години на ХХ в. Днес царевци имат над 200 лодки. За промишлен риболов не може и да се мисли, но почти няма къща без рибар. Които излизат в морето, опъват въдички и плетат мрежи за отзивчивите туристи.
В Царево активният сезон обикновено трае месец и половина и започва след 10 юли. Рай за децата е морската градина, едно невероятно място, където можете да се насладите на красивата гледка към морето, докато се разхождате по алеите, заобиколени от цветя и дървета. Любимо място на гмуркачите са скалите и
чистата морска вода на Варвара
Селището е традиционно рибарско поселище, разположено южно от Царево. Липсата на шумните пясъчни плажове и прохладните сенки на лозовите асми в типично българските къщи го превръщат в предпочитано място за почивка на хората на изкуството и всеки, който се стреми към спокойствие и усамотение.
Варвара е старо рибарско селце, превърнало се в туристическа дестинация едва през последните десетина години. В средата на XIX в. мястото е било безлюдно. Тук се е намирал само малък параклис - „Света Варвара“, почитан от жителите на околните селища – Царево, Ахтопол, Кости и Бродилово. Преди новото му заселване в 1913 г. с преселници, идващи от голямото село Ятрус в Източна Тракия, Варвара фигурира в картата на Кристиан Лудвиг Томас от 1788 г. под името Вардарах. Върху близкия връх Папия има следи от късноантична и средновековна крепост. В началото на ХХ век поминъкът на населението е въглищарството и земеделието. Каменистият бряг между Варвара и Ахтопол предизвиква възхищение с красивите си гледки, особено при тихо време в ранните утринни часове. Подобно на други странджански селца, като фолклорния резерват село Българи, Варвара също е известна с
празниците на нестинарските танци
Местата за забавление не са много, но в никакъв случай не отстъпват по класа на тези в по-големите селища в съседство. Само на 3 км южно е Ахтопол, където изборът на заведения е изключително богат, но Варвара е отличен вариант за тези, които предпочитат да си сготвят сами - прясно уловена риба може да се купи от почти всяка къща в селото, а местните жители ще ви предложат и възхитителен избор от свежи плодове и зеленчуци.
