Бурна военна активност в Беларус тази седмица привлече вниманието на Украйна и Запада като потенциален знак, че президентът Александър Лукашенко може да ангажира армията си в подкрепа на слабите военни усилия на Русия в Украйна, пише "Ройтерс". Лукашенко нареди на войските да се разположат заедно с руските сили близо до украинската граница, а неговото министерство на отбраната казва, че се провеждат учения за "бойна готовност". Във вторник вътрешното министерство проведе учения за премахване на "диверсионни групи" близо до Йелск, само на 20 км от границата с Украйна. Украинският президент Володимир Зеленски поиска от страните от Групата на седемте (Г-7) да разположат международна мисия за наблюдатели близо до границата, докато Франция предупреди Беларус, че
може да се сблъска с още западни санкции, ако задълбочи участието си в Украйна.
Беларус си позволи да бъде използван като плацдарм за нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари, но не се присъедини директно към военните действия. Анализаторите казват, че Лукашенко не би имал друг избор, освен да се подчини, ако руският президент Владимир Путин поиска той да влезе във войната в момент, когато Москва се разтърсва от поредица от поражения и е изправена пред безпрецедентна публична критика за провалите на своите генерали.
Но те са скептични, че намесата на Беларус ще доведе до голяма промяна. Според Международния институт за стратегически изследвания беларуските въоръжени сили наброяват едва 48 000 души и не са водили война в повече от 30 години независимост след разпадането на Съветския съюз. "Това не са точно изпитани в бойни действия въоръжени сили", каза Самир Пури, автор на "Пътят на Русия към война с Украйна". Той коментира, че рискът от намеса на Беларус може да принуди Украйна да засили сигурността в северната част на страната, като изтегли сили от фронтовите линии с Русия на юг и изток.
Призивът на Зеленски за чуждестранни наблюдатели е знак, че Украйна приема сериозно риска,
но може да не е дипломатически осъществимо, каза Пури. Не е ясно кой би предоставил такава сила, тъй като Москва би наложила вето на всяка роля на ООН и наблюдателите на НАТО или ЕС могат да бъдат въвлечени в сблъсъци с руските сили.
Прочети още
Лукашенко не е уточнил размера и ролята на съвместните сили, които обяви в понеделник,
въпреки че каза тогава, че очаква пристигането на хиляди войници на беларуска територия. Не всички доказателства сочат, че армията на Беларус е на ръба да се присъедини към битката. Беларуският проект Hajun, който наблюдава военни движения, каза, че има доказателства за оборудване, движещо се в другата посока, включително прехвърляне в Русия на най-малко два влака с 28 беларуски танка.
Павел Слункин, бивш беларуски дипломат, който сега е в Европейския съвет за външни отношения, каза, че няма признаци Русия да насочи сили в страната, за да нахлуе отново в Украйна от север, както направи в началото на войната през февруари. Той каза, че не вярва, че
Лукашенко е на път да ангажира силите си да се бие рамо до рамо с руските,
но може би се подготвя за тази възможност. "Може би той все още не е решил, но разбира, че това може да се случи и при този сценарий е по-добре армията да бъде подготвена". Слункин каза, че Лукашенко, който оцеля след масовите протести с руска помощ през 2020 г. и зависи от Путин както политически, така и икономически, няма да бъде в позиция да откаже военна подкрепа, ако Кремъл го поиска. "Неговата гаранция за запазване на властта му зависи до голяма степен от Путин. Лукашенко не може да оцелее без подкрепата на Русия и без репресии. Неговата зависимост е толкова дълбока, че той няма почти никакво пространство за маневриране."
