сн. Wikipedia
Българското каракачанско куче стана част от емиграционния поток в Америка. Това съобщи БТА, цитирайки Атила Седефчев - заместник-председател на управителния съвет на международната асоциация "Каракачанско куче" (МАКК).
По думите му родната порода се е превърнала в хит между задокеанските фермери и сега животното се радва на голямо търсене. Първата каракачанка пристигнала преди 8 години в САЩ и била заселена във ферма в Западна Вирджиния. След нея в страната на неограничените възможности дошли още 12 кучета от същия вид.
Животните доказали качествата си на добри пазачи и доста добре се аклиматизирали САЩ, поради което вече започнали да се изпращат и в Мексико и Канада. Щатските фермери дори са създали местна организация, която се занимава със селекцията на българското куче. В регистъра си US организацията вече има над 100 екземпляра, като всички без изключение охраняват ферми.
BG четириногото преодоляло конкуренцията на пиренейското планинско куче, италианската марема, както и няколко турски породи. Измествайки познатите в САЩ разновидности, каракачанското куче влязло в нови ферми и се изправя срещу хищници, които не е срещало досега. Сред тях са койот, пума, едри северноамерикански вълци и мечки гризли.
Първоначално каракачанките охранявали кози и овце, след това започнали да пазят и екзотични стада от лама, щрауси и др. Каракачанско куче излязло невредимо от бой с мечка в САЩ, разказа Седефчев. В Америка, където е характерно подвижното животновъдство на дълги разстояния - животните са целогодишно на паша, сред дивата природа, във фокуса на хищниците, каракачанското куче перфектно си свършвало работата. В момента животното се търгува по $500 за екземпляр. В България цената му варира между 100-400 лв. за малко до 1,500 лв. за голямо куче.
Според експерти породата се е утвърдила през вековете като най-добрия пазач. Асоциацията разполага с изследвания на костни останки от тракийски могили, доказващи,че типът на тракийските кучета е идентичен с този на съвременните екземпляри. От МАКК претендират, че изобразените на Летнишкото съкровище две борещи се животни са тракийски предци на каракачански кучета, а не мечки, както предполагат археолозите. Доказателство за това според киноложките експерти са навитите на кравай опашки на животните и много дългата им козина. Находката датира от ІІІ-ІV в. преди новата ера.
Кучето е било свещено животно и много често е било убивано ритуално и закопавано с мъртвеца. Каракачанското куче никога не се връща с подвита опашка от бой - или умира, или побеждава, твърди един от първите изследователи на породата д-р Тодор Гайтанджиев. Затова от МАКК се стремят да запазят оригиналните му качества. Според специалисти при изложбеното развъждане в последните 20 години на кучетата се гледа като експонат - усъвършенства се външният им вид и се загубват голяма част от функциите им.
Така животните се омекотяват и са подходящи за градска среда. Подобно притъпяване на борбеността, на инстинктите за охрана би било равно на катастрофа за каракачанското куче, категорични са експертите. Затова селекцията му е насочена към запазване на първичния примитивен и оригинален тип.
Стандартът е изготвен през 1991 г. от Венелин Динчев, Атила и Сидер Седефчеви от МАКК. През 2005 г. каракачанското куче стана първата българска местна порода домашно животно, която бе официално призната от Държавната комисия по породи животни към Министерството на земеделието и храните. Сега в България има над 500 живи екземпляра от породата.
