Българският спектакъл „Секс, наркотици и рокендрол“, който вече 27 години е на сцената, отново е на турне. Дони, Ивайло Христов и Коцето-Калки представят постановката пред българите в САЩ и Канада. Началото бе на 22 март в Калгари, последваха Торонто и Ванкувър. Представленията са до 14 април, като тримата ще минат през Шарлот, Лос Анджелис, Финикс, Далас, Хюстън, Маями, Денвър, Минеаполис и Чикаго. В един от свободните си дни актьорите разгледаха Ванкувър отвисоко, обикаляйки над него с хидроплан. “Секс, наркотици и рокандрол“ е най-играният спектакъл в България Той дори изпреварва прочутия мюзикъл „Котките“, задържал се в Лондон 21 години и в Ню Йорк 18 години. „Не ми минаваше през ума през 1992 година, че ще го играем толкова много пъти“, призна преди време Дони, един от главните изпълнители в спектакъла. Той си спомни, че дори след първия сезон попитал Ивайло Христов дали ще продължат и през следващия. „Сега очите ни са вперени в 30-годишнината“, признава той. Коцето-Калки, другият с култов герой в постановката, пък си спомня, че когато играли първите спектакли в провинцията, сред публиката имало доста възмутени хора от силните и мръсни думи, които се изричат. Постепенно обаче това отминало. Ивайло Христов признава, че е бил притеснен в началото, защото до 1992 г. не се е срещал с такъв вид спектакъл – отделни монолози, различни образи... "Най-интересното е, че този спектакъл

през годините звучи различно

Не променям текста, но в контекста на времето, на онова, което се случва навън на улицата, тоя текст започва да звучи по различен начин", казва той. В началото Коцето и Дони имали задачата да измислят музикални паузи, в които Ивайло Христов да има време за смяна на ролите и костюмите. В годините изпълняваните песни са се сменили няколко пъти, докато се стигне до един по-акустичен вариант на пиесата с музика изцяло на живо. „Ние бяхме млади момчета, гости на Ивайло Христов, които в началото приеха цялото нещо като едно веселие. Всъщност спектакълът тръгна в Младежкия клуб на НДК. Когато се премести постановката на сцената на театър "Българска армия", нещата станаха по-сериозни. А вече към десетата година на спектакъла изведнъж си дадохме сметка колко много е игран. Дори имаше известен период на криза, през който си мислихме дали не е време да се откажем. Но след това си дадохме сметка, че

няма смисъл да се отказваме

от нещо, което върви. Както и от мисли, които с течение на времето разбираме. Защото не всички мисли, които е вложил Ерик Богосян в текста, са разбираеми веднага. Има някои неща, за които човек узрява, за да разбере слоевете вътре в тях“, споделя преди време Коцето-Калки. Той се запознал с Ивайло Христов по време на една "Аполония". „Тогава свирихме с "Медикус". И след някакъв ангажимент си спомням, че бяхме с Ивайло в клуба на "Аполония", направихме много музикални и други импровизации, стана голям купон и може би той тогава се впечатли от нашата енергия. Явно след това, разговаряйки с режисьора Николай Ламбрев, са решили, че имат нужда от двама души, които да го подпомагат в спектакъла“, спомня си музикантът. Актьорите си спомнят, че в началото публиката е била

много ентусиазирана

също като и тях. „Все пак това беше началото на 90-те години. Времената бяха много странни. Хората приемаха всяко нещо с отворени очи, с отворени сърца. И въпреки че за тогавашните разбирания спектакълът беше доста нецензурен, сега това вече не е така, хората приемаха със страхотни ръкопляскания всяка наша реплика и всяко музикално изпълнение“, връща се назад Калки.